Карам овехтелият вагон, сякаш ковчега бе той Ноев.
Машинист съм и на локомотив кирлив.
Във времето там и на перона, чувствах се игрив.

Пиша, пиша, за да бъда част от себе си.
Изразявам се, без да ми пука.
Договарям се с онзи, който е за тебе отгоре, а за мене е просто вярата ми.

Уникално.
Мястото беше уникално. 
Минаваш по един мост, после се появява мъгла и не знаеш, къде ще те отведе пътя.

Пред мене шир, зад мене образ от размазана картина.
Пред мене бяло платно, зад мен шедьовър от разбъркани бои.
Художник бях, неосъзнат емоционален магнат, сега съм нищо, от нулата започвам.

Стани и се бори.
Стани и помисли.
Стани и се разгърни.

Крачка, след крачка, в правилната посока, аз вървя.
Тихо стъпвам, присъствието ми е едвам и доловимо.
Там се изправям, пред изгрева, политам с душа и с добрината си прелитам. 

 Motivation to live our life`s, is hide behind our dreams...

Коридор под ръце безброй.
Влизаме секси, а излизаме със смучки, белязани от ку*ки.
В бара отиваме - пак ще дозапиваме.

Чакай ме в нощите си самотни.
Надявай се да чуеш, как във вратата върти се ключът.
Чуди се, как съм, добре ли съм или съм с друг.

Ако животът е миг - бъди вечността.
Ако те е яд на миналото - спомни си бъдещето и ЗАживей в настоящето.
Ако някога ти кажат, че си незначителен - спри да слушаш хората и ги преживей.

Добър вечер, на всички Ви.
Искам да споделя една песен, едно послание, една вечна битка. Битката с т.нар. "война по пътищата".
Един от най-големите пороци, една от онези невидими войни, които взимат - жертви всеки ден... 

Зора, зазори ме.
Светлина, заслепи ме.
Прегърна ме и погуби ме.