Изкачат цветове, взривяват светове, погледи пресвяткат, лудите се мяткат.
Влизаме във филмите, в дискотеки с очила, гледаме криво на света.
Лудия с бонбон, тупти сърце, като фургон пуснат по наклон...

...
Дух в същество, живее то, не вярва в друго, то!
Какво дава му, то не вярва, то, великото, не е едно с кУкловодното!

Най-много ми е жал, като оставят децата си сираци.
Толкова са лакоми за себе си, че не намират място в сърцата си, заради най-чистото на тоя свят.
Как да не кажа, че ме е гнус да живея сред такава раса 

Тупти и сърцето ми, за теб е.
Тупти и не спира, любовта разбира.
Къде кладенец бездънен си, къде и жива мечта си, любов една.

И двамата сте в грешка. 
Да жени има Иван е прав!
Но и Петранка е права, че не се тича след мъже!

Вървиш си сам сега, претичваш през нощта, за да срещнеш изгрева, след залеза.
Заспиваш неутешимо в прегръдките на меките одеала.
Нощта сама, нашепва ти - не бой се ти, сам не ще да си.

Ходя с розата в ръка,
да зарадвам любовта.
Дори убоден от бодлите й,

Вятър навява, мечтите разхвърля в безредие от безподредност. 
Хаос настава, всичко преплита се със същността от неизгрятата дъга.
Къде тръгна момче, къде по пътя на духа, ти не си за там - шепнеше сношението на всевишните. 

Питаш за какво съжалявам ли?
За нищо!
Защото там където имаше обич - имаше любов.

Самотен е деня, докато в нощта превалява дъжд от сълзи.
Сега боли от липсата на живот, изпълнен с живецът в дъха ни.
Край на болките да няма, когато стимула само ни бяга, ден след ден.

Вървят с думите, върви и ти дете.
Върви с другите и се учи. Учи се да си добро дете, да прощаваш, когато нараняват те.
Израстни с добрините си, постигни със силите си, отвори очите със сърцето си и не пречи, на тези, които ти мислят злини....

Изллезил език, стоварил нос, взора вперен в екрана проклет.
Дири си дирите, от експресионичното в него си, да вникне в себе си и да витае в неразбиране, по натрупаното в емпиричното, което носи си.
Скованост в мисълта, страх от реалността,...