Старт: 0:12
Влезнах без да е време, излезнах без да се разбереме.
Виках и стенех, не чуваха те, гласа на моята бедна душа.

Улиците обикалям, хората си стягам.
Над системата си размишлявам.
Когато съм там. нямам времето да ям.

Жив, живях и сам си осъзнах, че теглех грях след грях.
Обвинявах себе си, за всичко и всеки, който прегреши.
Мислех истините си за истински, сърцето си, предадох си.

С живота си играем и с "порока" за ръка борим се, да не можем да се "осъзнаем".
Когато губим, ценностите в живота си и другите животи истински знаем, че е така...
Това не е нашата пътека, това от всичкото, ни заплени и сега погубва ни.

сТАРТ: 0:21
Когато гледам те, усещам те
и искам до теб да съм "све".

Влизам в неизвестното, любопитството води ме. 
Светлината измаря ме и сам в тъмнината, чувам гласа на съдбата.
Следвам тази пътека до края й. Мачкам локви от кръв и впивам от своята мръв.

Света върви и следва крачките ми.
Посядам аз да си почина, а той ме вдига без причина.
Ставам аз да продължа да си работя, някой намества ми се в трона.

Изкарвам през словото.
Влизам в новото.
Мъглата изпарява се.

Пътувам в свят, от въображението ми е признат.
Виждам всеки щрих, тъй както съм със затворени очи.
Влагам аз живот в цялата картина, и виждам как водопада, прави се, че е лавина.

Когато бях малко момче, четяха ми приказки.
Вярвах в принцове и принцеси.
Боецът вадеше меч и посичаше змеят проклет.

Бриз развява нежно бритона.
Вълна плисна и докосна петата.
Лъчът от залеза, съзря погледа.

Началото почна се, края му вижда се...
Когато беше началото...беше истинско...
Дори да го няма, ще остане в мене то...