Исках да се пусна по пързалката на опасността.
Толкова се бях увлякъл в тази игра, че не осъзнавах, че повтарях това спускане толкова дълго време.
Дори след, като почти бях стигнал до ръба и някак си се бях запазил цял, аз пак не спирах да...

Защо толкова много държим да се докажем?
Защо постоянно се съревноваваме, защо се провокираме, защо имаме нужда от одобрението на другите?
Каква е тази черупка, под която се пазиме, какво скрива ни целите от всичките, защо предадени се ч...

Сам в различен свят, ходиш неразбран
и се чудиш, как да се намериш, 
когато се чувстваш разпилян.

Вървим в живота, както можем, държим се така, както се чувстваме...
Не слагаме маски, дори пред непознатите и осъзнаваме, че това не е страшно, да бъдеш искрен и себе си...
Да се освободиш от товара на лъжата, от лицемерието, от това да се...

 Когато напускаме комфортното, когато ситуациите в живота нелек ни притискат, трябва да се съсредоточим в стъпките, които могат да ни изведат на горе.
 Обикновено тези стъпки са бавни, трудни, на пръв поглед може би и невъзможни.
 Научих...

 Грешките в живота не можем да изтрием от съзнанието си.
 Назад времето да върнем не можем, можем само да се надяваме, че в един момент ще се научим, че животът е отговорност и носейки товарите от грешките си, ще се стараем, повече никога...

 "...животът е твой и ти решаваш, как да заместиш слабостта си, дали ще е творба или отрова във кръвта..."
И.И.

Забързан отлитам на крилата на вятъра.
Безметежно реещ се сред небесата.
Въздесъщ над небесният дъжд, извеждащ поредният слънчев лъч.

В тишината се заслушваме, когато самотата си прегръщаме.
Безидейни за съществуването си, замислени в себе си се вслушваме.
Не ни стигат проблемите лични, а се притесняваме и за тези, които са ни най-обични.

 Вървя по пътя и продължавам.
 Разперил съм ги тез крила и полетял над всички грехове, светлина в простора усещам,  ме зове.
 Моята съдба е там и чака ме...

 Преживяваме толкова много разочарования в този живот.
 Болка по-дълбока от най-смъртоносната рана.
 Живеем, ала сякаш умрели сме.

 Всеки ден се будим в нов безкраен спомен, който отлита на крилата от красотата на съдбата.
 Неосъзнати мигове изпуснати в дерзания за различни бъдещи приключения, абстрактно изрисувани в щения.
 Забравили, че живеем тук и на момента, търс...