Върви в промяната...
Рискуваш и се катериш с всичките си сили, а отгоре бутат те независещи от тебе сили.
Падаш и се изправяш, за да се покатериш с очи покорили висините в небесата сини.

"Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш  вие също можете да станете велики" - Марк Твен

Не излезнал, животът не прогледнал.
Свит и чул е, че някъде не било туй е.
Мислел си, че само пред погледът му онуй е.

 Енигма...
Чувства, възприятия, емоции, парадигми, осъзнания.
Вървят двама, чути стъпки-спънки, някои безгрижни, чупят-рутят в пъти тези, които са градили ТЕЗ стени безмерни.

№1
И сто пъти да падах.
И сто пъти да ставах.

В лабиринт от пътища различни, ние винаги избираме, каква посока да следваме.
Разклоненията по маршрутът в животът ни, на моменти биват хиляди.
Ако не следваме сърцето си, забиваме в път без изход и се връщаме с години назад, за да изберем...

Поеми по пътят, към себе си.
Подреди хауса в сърцето си.
Опознай смело мечтите си.

Пътят път ли е, когато няма път?
Върви, вървим, ала върви ли ни?
В мечти, илюзии, копнежи впуснати.

Опипвайки стените, те ти говорят.
Но ти не ги усещаш, само ги чуваш, ала не виждаш какво ти говорят.
Сякаш глуха тишина се излива от тях. 

 Поех по път в тунелът, за да погледна и назад във вечността.
Лилава аура пред мен се появи и не знаех аз, каква е нейната енергия.
После и стълбата се появи, като във филмовата лента от диапозитиви и прозорци, да се избере, не лесно бе, з...

Събираше мислите си, за да се получи нещо.
Искаше да изкара още от себе си, но само седеше.
Времето летеше, а той само го изпускаше.

Беше там, където го няма.
Знае толкова, колкото никой не вдява.
Заобиколен от златното, но вглъбен в блатото на плявата.