Подражаваме на чужди идеали, ковем истините за добро и зло, според написаните канони, сякаш не носим вътрешното си усещане за редно или нередно, сякаш нямаме собствени нужди, емоции, разбирания за всичко, което ни заобикаля.
 И пак върви...