Лично творчество в разрез със стереотипа...
Постинги в блога от Ноември, 2017 г.
30.11.2017 23:12 -
За хората, които никога няма да бъдат... (Препис по зявка)
ПРИКАЗКА БЕЗ ПОВОД
Всички прилики с реални истории,
са плод на разваленото въображение
Всички прилики с реални истории,
са плод на разваленото въображение
29.11.2017 23:19 -
Моята изповед - ИСТИНАТА...
Какво да ви кажа...
Истината е, че няма такава...
Някога обичах, някога се грижех, за себе си, за приятелите си, за човекът до мен...
Истината е, че няма такава...
Някога обичах, някога се грижех, за себе си, за приятелите си, за човекът до мен...
27.11.2017 23:24 -
Моята изповед - кой съм?!
Ще съм там, където винаги искаше да съм.
Ще съм този, който винаги искаше да съм.
Ще съм достатъчно много, толкова колкото искаше да съм.
Ще съм този, който винаги искаше да съм.
Ще съм достатъчно много, толкова колкото искаше да съм.
27.11.2017 19:24 -
Извън реалността....
Излизам от реалността.
Вливам се във вечността.
Напоявам се, със скритите познания.
Вливам се във вечността.
Напоявам се, със скритите познания.
26.11.2017 21:34 -
Летни страсти...
Лято, за теб мечтая.
Под слънчевите ти лъчи, аз да си играя.
Да топлиш ти, моите мечти.
Под слънчевите ти лъчи, аз да си играя.
Да топлиш ти, моите мечти.
25.11.2017 21:13 -
Сюрреалистичен...
Създаден беше, за да го бъде.
Проходил беше, за да може да ходи.
Водил се беше, далече напреде.
Проходил беше, за да може да ходи.
Водил се беше, далече напреде.
24.11.2017 21:42 -
САМО ОКОВЕН!
Стартирай, времето не спирай, просто спринтирай.
До край се раздавай, до финала и до безкрая.
Само бутай, не се давай, нагоре катери се, покори висините, извиси се над всичките бездни!
До край се раздавай, до финала и до безкрая.
Само бутай, не се давай, нагоре катери се, покори висините, извиси се над всичките бездни!
22.11.2017 22:40 -
За приятелите си...
Вкараха ме в клееееткаааааа.
Не виждате ли?
За приятелите сииииииии.
Не виждате ли?
За приятелите сииииииии.
22.11.2017 10:15 -
Пост на деня - 22.11.2017 г.
По повод измамените баби и дядовци:
За жалост си прав, за жалост остарееш ли, дори собствените ти деца забравят за тебе.
Истината е, че дори баща ми, само ми повтаря, как щяло да му е мъчно, ама да съм ходил в чужбина!
За жалост си прав, за жалост остарееш ли, дори собствените ти деца забравят за тебе.
Истината е, че дори баща ми, само ми повтаря, как щяло да му е мъчно, ама да съм ходил в чужбина!
21.11.2017 22:33 -
Моята изповед - моята вяра...
Накарай ме да спра да пиша.
Накарай ме да спра да дишам.
Накарай ме да спра да обичам.
Накарай ме да спра да дишам.
Накарай ме да спра да обичам.
21.11.2017 17:02 -
Влакът!
Карам овехтелият вагон, сякаш ковчега бе той Ноев.
Машинист съм и на локомотив кирлив.
Във времето там и на перона, чувствах се игрив.
Машинист съм и на локомотив кирлив.
Във времето там и на перона, чувствах се игрив.
19.11.2017 22:56 -
Когато си ти, си ти за цял живот и ако знаеш кой си, само той си ;)
Пиша, пиша, за да бъда част от себе си.
Изразявам се, без да ми пука.
Договарям се с онзи, който е за тебе отгоре, а за мене е просто вярата ми.
Изразявам се, без да ми пука.
Договарям се с онзи, който е за тебе отгоре, а за мене е просто вярата ми.
Търсене