Лично творчество в разрез със стереотипа...
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
15.12.2017 23:21 -
Миг замисляне...
Сглобявам части от тялото си.
Намирам някои, за нелогично сложени.
Препрограмирам мозъка и срещам зловреден софтуер в него.
Намирам някои, за нелогично сложени.
Препрограмирам мозъка и срещам зловреден софтуер в него.
15.12.2017 22:04 -
Полетът към вътрешното АЗ...
Размазан в пространството, разлян в космоса.
Футуристичен в небитието си, абстрактно комичен във физическата си непоносимост.
Излизащ нощем, сред пасбищата в необятността от същността си.
Футуристичен в небитието си, абстрактно комичен във физическата си непоносимост.
Излизащ нощем, сред пасбищата в необятността от същността си.
14.12.2017 19:54 -
Състезанието на Животът...
Всеки път учим се, че и да паднем, не е дошъл краят на светът.
Всеки път щом победим, имаме силите, да продължим, да катерим на горе.
Всяко стапало към небосвода е обсипано с капани, а усета в нас записва, всяко решение и учи ни, как да по...
Всеки път щом победим, имаме силите, да продължим, да катерим на горе.
Всяко стапало към небосвода е обсипано с капани, а усета в нас записва, всяко решение и учи ни, как да по...
14.12.2017 00:24 -
В другата реалност...
Всеки път съм тук, а всякаш ме няма.
Когато полетя в съня си, виждам всичко друго, но не и себе си.
Дори липсва огледалото, да видя, дали наистина сънувам себе си.
Когато полетя в съня си, виждам всичко друго, но не и себе си.
Дори липсва огледалото, да видя, дали наистина сънувам себе си.
11.12.2017 23:05 -
Из НЕОБЯТНОСТТА (или личната възприятост)...
Води ме нуждата.
Нуждата да си говоря с някой.
Този някой, да е част от мен.
Нуждата да си говоря с някой.
Този някой, да е част от мен.
09.12.2017 21:48 -
!ВИК!
Часовникът тиктака, времето ми се протака, някой тука ме прецака.
Вярваш или не, познавам те...Моето отражение, играе срещу мене и ме излага пред другите и винаги, когато не очаквам да е това, което става....
Винаги в мене влизаш ти, като ...
Вярваш или не, познавам те...Моето отражение, играе срещу мене и ме излага пред другите и винаги, когато не очаквам да е това, което става....
Винаги в мене влизаш ти, като ...
09.12.2017 16:24 -
Душевно окаяние...
Разперил крила към вечността.
Надвиснал над опасността.
Извисил се в небосвода, зад сянката на слънцето се скрил.
Надвиснал над опасността.
Извисил се в небосвода, зад сянката на слънцето се скрил.
05.12.2017 22:57 -
...?Къде съм АЗ?....
Спасих се, от калта, от дупката, от всичко, което пътят ми предложи...
Спасих се, не за друго, а за да продължа да криволича, по неутъпканата си пътека.
Ходя в път от дупки и лунният пейзаж би ми завидял, за лабиринта, в който се намирам ...
Спасих се, не за друго, а за да продължа да криволича, по неутъпканата си пътека.
Ходя в път от дупки и лунният пейзаж би ми завидял, за лабиринта, в който се намирам ...
04.12.2017 22:51 -
ОТВЕЯН!
Оставането.
Това, което те кара да се замислиш.
Това, което е най-силното твое желание.
Това, което те кара да се замислиш.
Това, което е най-силното твое желание.
04.12.2017 09:01 -
Миг от вечността/муза за живот...
Завладяващото чувство, че животът се изплъзва през пръстите. Всмуква те в забързаната въртележка, на еднообразното ежедневие и те изплюва всяка сутрин още по-разреден. Опитва се да те подтикне, към всякакви нецелесъобразни, нездравослов...
Търсене