Събличам те с поглед и галя те без допир с чувствата си.
Думи не изричам, изкушавам те с присъствие в покоите си.
Сякаш опиат е нашият свят, когато чаршафът размърда се.

Гората, землята, тревата, житята, людята, гайдата, пасяха козята, чорбаджийските пастири,а времената се не меняха, в менхири руйно вино изпили, на обеда полегнали, па придремнали.
Дошла момата па донела кавърмата и с комода нахрани, тез б...