Очи красиви са, когато нощем със сълзите ни, измити са.
Очите чисти са, когато сърцето потуши, болките С емоцията.
Зеници червени са, а дните ни се струват, като полудени са.

Отвяла е птицата бяла, душата вяла.
Любовта е преваляла и сега роса, капе от очите, в синевата бяла. 
Съдбата с обичта се подиграла, чужди грешки, в човешкото е тя навяла...

Пиша в края, следвам в началото.
Когато връщам лентата, превъртам в спомени от друг живот.
Исках само да имам послание, а то дръпна ме в неведение.