Послания без ясна посока писах и от душата изливах.
Послания давах си и се чудех, защо не следваха реалния ми житейски тогавашен път.
Олеле майко, ето че завесите се вдигнаха, разбрах че режисьор ЕРУДИТ, беше ми давал сценария и скрит беше "Ключът" на моята версия.
Ето че вече навързах, оковите хорски в съзнанията на простолюдията, с адска сила "СТОПИХ". Мощен поток от силна АПОГЕЙСКА лава, някак отприщих. Неспособен се чувствам аз да мога да Я спра, ТОЧНО СЕГА! И почна да порязява, всяка една излишна плява по пътя и се стопява всяка една "измислена" дума. А не е истина, хич не е малко и дано не е само така...

Разбрах и от каква "библия" ми бе давал уроци "родителя" ментален. Беше я написал и преборил с нея фабриките с мраморните димни кумини. ВЯРВАЙТЕ ТОВА Е ГОЛЯМО. Беше ридал, ли ридал и ИИСУС е нямало как в него да влезне, защото собствената нотка е трябвало да даде и не безмислено бе, смисъла от всичко да е - напред посланието лично да предаде. А аз седях и не разбирах, но усещах с моята истинска и неразбрана "интуиция". Нямаше и нотка в мене, че дори да не разбирах, всичко бе в моето въображение, което тъй бездушно до скоро бях занемарил и не ползвах... И бях готов да се гмурна в този океан, но трябваше сам да почна да се давя, за да ги провокирам инстинктите си и тогава с моя собствена сила да почна да се боря реално, за да ги разпозная, изуча и контролирам сега...

За жалост всичките страници и уроци както се навързаха, сега бързат да избуят, а как той успяваше, като един истински СТОИК да седи и да трае, невежото и детско в мен блаженно неведение. Важното бе, че знаеше "той сега, не ще проумее", ще го запише "посланието, което е шифровано със личния ключ". А когато дори си оставих собствените писание, просто така, за да се убедя какво е това. Имаше нотка, че назрява и "Ключът" да се появи.

И случи се вече, намерих "КЛЮЧЪТ". След поредния извратен, но повратен момент.
ПРЕЛИСТВАМ, ПРЕЛИСТВАМ...
Смислите идват след всеки нов ден, те се нареждат дори...преди години не съм знаел, че ще си дам истински важен съвет, който тогава не беше наред. Реално обаче вълната позната, от нещо велико ме порази...Е не е пророческо да си го имаш, ама да не знаеш как...ама под корените се вниква, за да се знае...Особено когато намериш познанието как...



Колко ще ме боли, докато се науча, как се предава и пази, дали ще е в мене, ако хората до мене, от недоумение и липса на сила, ще се опитат страниците да късат, мислейки че е нещо, което разбират. Да ръсят чуждата плява по мен и да искат от дъното, да не мръдна, просто защото го нямат и никога готови за туй, те не са били и няма да искат :(

Докато намеря ученик и другар в едно истинско и смислено пътешествие през опита вселенски, с който грешки да намерим и да направим възход. Сега е коварно и помен няма от такива истински личности. А мога ли сам, свойто си да предам и доколко е отговорно да го искам от някого, ако наистина го няма.
Сам ще е трудно да го направя, камо ли заобиколен от пълната липса на въображение и истински хора. И са два типа хора, едните го знаят, но по капани се търсят, а другите нехаят, защото не знаят, защо нещо не е така, а то реално е в тях (аз бях такъв)...

ЩЕ ТЪРСЯ, ЩЕ ТЪРСЯ...НО ХОРА БЕЗ СОБСТВЕН КЛЮЧ, НЕ ЩЕ ГИ ДОПУСНА...

ПОДПИС: АЗ-ЪТ НЕ Е СЛОМЕН! ПРОСТО ЧАКА СВОЯ МОМЕНТ!