Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2017 07:59 - ПОСЛАНИЕ ОТ ЕДИН ИСТИНСКИ ГРЯХ, ИЗПИТАН ОТ СЪРЦЕТО, А НАКАЗАН ОТ ХОРСКОТО НЕДОУМЕНИЕ, КАКВО Е ДА СИ ЧОВЕК!
Автор: urpa4a Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2073 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.01.2018 00:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Забелязах, че когато човек няма представа, че позволил е единственото, което би топлило неговото сърце, е този до него и твърди че обичТа е той да носи ПАРИ! Забравя какво е да му топли сърцето, това да се погрижи за този до него. И когато тази добрина, ако я е имало някога, с времето се губи.

Емоцията, през изживяното и я описвам ето тук:  

http://urpa4a.blog.bg/poezia/2017/05/30/sysipan-jivot-za-edna-mechta.1549180

След денят в който се разкрих, аз вече прогледнах и разбрах, как мога да слезна от катерушката с "тъмния демон" в мен, който взима толкова много:    

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/10/21/moiata-izpoved-chast-2-tymen-demon.1401058  

А,страхът обаче, който съм описал, ако не ме разберат, да не се връщам назад:  

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/10/26/quot-preizpodniata-quot-tekst-vyrhu-muzikalen-syprovod.1402435  

Защото когато заставах на онзи кръстопът и изживявах едно истинско и неосъзнато израстване описано (чак сега осъзнавам това) тук:

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/10/21/moiata-izpoved-chast-1-razmisli.1401056    

"Опознах слабостите си, както осъзнах, че битката не е за личното, а за обичното. Не е редно тези, които истински държат на мен, да страдат за моите грешки! Длъжен съм, заради тези хора, които винаги са ме подкрепяли, да бъда силен и да не се правя на жертва." А изборът за всеки, ще е жесток. Крах от това, че губиш ценности, като:
МОРАЛ, ЧЕСТНОСТ, ОТГОВОРНОСТ, ИСКРЕННОСТ И МНОГО МНОГО.
Не беше честно тогава да нямам представа, че изборът да продължа (като всеки нормнален), беше както и труден, така и неразбран тогава от къде се вдигах. 10 години от паричния кредит на плещите ми щяха да се броят, приятел - предател (а ми беше повече от родител и ме беше градил да се боря), да се погрижа за човека, който винаги е бил там до мен (защото, като един истински човек, беше ме оценил, че бях единствения, който никога не й обръщаше гръб), а беше със счупен таз. 
*Тогава летях всеки ден, през тройно увеличен работен ден, до болницата и после дори, градина и картина на балкона, защото исках да посрещна един сломен човек, а нашите и без това грееха, като виждаха цвят.*

  И разбира се отговорността в мен, да не разберат родителите, колко много коства, да го изпитам и пак да бъда и ЗАЩО ГО СПЕСТИХ и да си мислят, той е добре и продължава. А не е истина, когато човека до мен, живота я премаза, защото загуби борбата да може да продължи, тъй като всеки я гледа, като дивеч , а не като лъв (а тя беше , ама в сърцето си такава).
А виждах всеки ден, как и наще я мачкат, ама на - обичах и двата фронта и тях ги разбирах, но стисках зъби да преглъщам и ден след ден се топях. Тук и беше може би онзи урок, който истински ми даде куража, да продължавам. Защото само един истински човек, който разбира, че само ако е силен и дава всичко от себе си, за хората които обича, може в момент когато имат нужда от него, той да го направи от сърце, без корист и свян, дори и не го мисли, а го прави.  А материалното за него е просто причина, която ако пази въображението си, може да види как да я извърти, за да постигне набелязаните цели:  

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/11/04/moiata-izpoved-chast-4-rabota.1404674  

"Желанието ми обаче силно остава, дълг поел съм и само спокойствието в очите, на хората които разчитат на мен, продължава жарта в мене да пали."
   Все пак аз съм човек, дори когато пиша посланието си към този, който мен ме предаде, го правя както го чувствах тогава:  

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/10/21/quot-priiatel-quot-ot-moeto-geto-tekst-vyrhu-muzikalen-sypro.1401119  

И наистина взе толкова много той, ала сега след като виждам през какъв път съм минал и какво съм постигнал и как по-важното нещо е да разбера, кой лъже с чувствата си и се прави на жертва. А тогава и аз го осъждах така, както вие мене сега и разбирам, колко много ми е дал, а се е скривал в този момент от всички, защото и аз виждам как никога, когато градиш от сърце и се разбере, не може да бъде истинско, ако не се предаде, едно единствено послание:
"ако истински обичате и сте хора, да простите, защото това е моят път"
Да надрастнат предрасъдъците на обществото. Ами да! Не е много, но опазих работното място, даже когато трябваше заплатата да вдигам, го правех с лекота, защото пазех реалните ценности в мен и се оповавах на тях. Искам да питам, редно ли беше, когато взимах изборите си и чувствах вина, да предам аз човека, който мина през ада и заради мен, правеше всичко?!
 
urpa4a.blog.bg/poezia/2017/05/31/v-mig-na-nejnost.1549334  

И сега да ме е срам, че я оставих да страда в леглото от болка, защото ми е трудно да разбера, кой за мен е важен. А да си мисля, че не е редно! Знам, че това през което съм минал, това което съм изпитал, едва ли ще се нарече "правилно" от почти всяка гледна точка. Но реално, когато правиш нещата от сърце и постигаш повече от резултати, защото каквото и да направя, няма да е грешка ако го издам, защото усещам и не е редно да го пазя в мен. И не е честно защото, когато не се вижда и се пести, да пестих им го, защото виждайки как дома ни се руши, имах сили да го стегна и как когато го правя, защото виждах как имаше радост в майчини очи, че когато се борех за неща, които трудно биха могли само парите да оправят, защото бяха по-големи от възможностите на човека в бг. Да и тогава успявах, все още си спомням майчини очи в болнични одежди, а надежда да я крепи, там омразните пари. ДА МАМО, говори че не са пари, а АЗ. Защото тогава разбрах, защо вътрешното ми аз още тогава, половин година си ги бе събирало, за да може да откупи здравето ти, от това че морала в бг го взе!   И не съжалявам, избор ще правя, защото няма да е честно, нито към вас, нито към това, в което съм се превърнал. Мога да кажа, че нямам тази зависимост и мога да се спра, но не е избора в мен. Света е студен, когато нямаш подкрепата на "човека" в хората. Когато криеш се под собствената си сянка и мислиш, че когато някой дава ти морал и ценност, ама не искаш да вникнеш в смисъла, не го отразяваш. Аз преживях колапс и искам само разбиране и подкрепа. Ако за вас подкрепата продължава да се изразява в парите. Аз се махам и от работата и от вас и от целия свят.  Защото когато нямахте щастие и КАКА избяга, се оповахте на мен. Когато виждах, че криввам по пътя, виждах колко щастие изпитвахте, че правя нещата още по-добре.
Е да, ама сега бумеранга се върна. Аз никога няма да Ви съдя и ще Ви простя, че някога в моите очи, сте се превърнали в материални "егоисти", защото аз имам нужда от чувтсва, а не от дранкулки и фалшиви мечти. Разбрал съм урока, че само когато твърди човек, че обича някой, не се изразява в пари:   

urpa4a.blog.bg/poezia/2015/10/20/oda-za-parata.1401026

Писах и още ще пиша, защото когато минава човек, през емоцията изпитана в следствие на опита си, той може да изрази личното си мнение.  Той е способен с това, опита си да предаде и аз искам хубаво да ме разберете. Обичам Ви и искам тук и с това, да се опитате да ме разберете. Сега единственото, за което ще се боря, е да се преборя, за да бъда с човека, който пази обич и в дъжд и в сняг, ще направи всичко за мен. 
Надявам се да не загубя и другите, ако не ме разберат!   А МАМО СПОКОЙНО ЩЕ СИ ПЛАЩАМ ДЪЛГА, АМА ТИ ЩЕ СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, АКО СЕ ПРЕДАДЕШ И СИНА СИ НЕ ЩЕ ВИДИШ ЩАСТЛИВ. ГРУБ СЪМ СЕГА И СЕ СТРАХУВАМ, НЕ ИСКАМ ДА ВИ ГУБЯ, НО ИСКАМ ДА СИ ВЪРНА ВАШИТЕ СИЛИ И ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ, НО И ДА РАЗБЕРЕТЕ И МЕН, ЧЕ ЧОВЕКА ДО МЕН ИМА ЧУВСТВА И ПРЕДИ ВСИЧКО Е ЧОВЕК, А НЕ РОБОТ КОЙТО ПРОСТО ДА ИГРАЕ ПО ВАШАТА СВИРКА, АКО ЛИ НЕ?! НЕКА ДА СЕДНЕМ НА МАСА И ДА ГРАДИМ ФОРТ, А НЕ ДА РУШИМЕ ТРУДА НА БАБИНИТЕ НЕВОЛИ, ЗАЩОТО АКО ИМА КОЙ ДА НИ НАКАЗВА ТУКА Е ТЯ!   ПП: Прощавам и на човека, който ми предаде този урок, защото реално видях какво е и през неговите очи. Смисъла намирам само в това, че трябва доброто в нас да пазим и да остояваме себе си и ценностите си. Когато разберем истински сърцето си, ще сме достойни да кажем, ние сме истински живяли и отстояли правото да ни наричат личности.

ПОДПИС: АЗ-ЪТ ПОСТИГНА ЦЕЛТА! ДАРЯВА СЕ НА ВСИЧКИ, НАМЕРИЛИ СМИСЪЛА В НЕГО. НЕ Е ЕГОИСТ...  




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 361075
Постинги: 382
Коментари: 261
Гласове: 759
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031