Хората около мене припадаха и падаха от високите корони на успехите в животите си.
Виждах ги с очите си, как се радваха, че залагаха животите си.
Мислеха се за големи в тези схеми, ала пробождаха с болка само най-ближните си.
Полицейски хайки , предплатени бяха техните заплати.
Пистолети заровени във саксии стари, дилъри на "щастие" сееха по улиците само смърт.
Големите пакети скрити в климатици, дупки в гаражи, носеха килата под бандажите си и на колите под капаците им.
Дори в песните си възхваляваха готвачи с кухни, печащи пилетата си във фурни и носеха се, все едно говорят, че е като да походиш в мола.
ПИ АР БГ рапърска дрогирана култура, пуснаха я най-гротескно ТОЧНО във ефира.
Кой им даде власт, аз да прекаля, кой им даде власт, да ме спират и материалите в мене да намират, а заради "мозъкът" до мене, само да се спогледат и да онанират върху пагоните си.
Мислиш ли, че истински се кефиш на разни рапери позьори, пласиращи си материалите и дрогите в националните ефири.
Кой позьор наричаха, че слабо и невежо ходи ли?
За да проходи под прожектора, трябва хапчетата в дискотеката да продаде, за да куклата си да получи, за да може и да си я на*бе.
Куха комплексарщина, а да искаш ръка да подадеш, статуквото да го разчупиш, опита да споделиш, пътя да покажеш, а да нямаш отклик и да се отчаяш, все едно и ти ще искаш през балкона си, да скочиш.
Защо сега виждайки и пътя от мъгла, най-страшното оръжие ще е, когато съдбата си на кобура ще я закача и ще стрелям с хаустни, дано уцеля и невежеството им, от рано аз да го стопя.
За да се застрелят те наушким и никога да не излязат там, и да са подготвени за истинският си ЖИВОТ!
ЖИВОТ БЕЗ ДРОГА!
-когато не можеш просто едно да кажеш и до тук да спреш-