Накарай ме да спра да пиша.
Накарай ме да спра да дишам.
Накарай ме да спра да обичам.
Накарай ме да спра да мисля.
Накарай ме да спра да дивея.
Накарай ме да српа да живея.

Един изграден път, една нова пътека...
Един трънлив храст, една блаженна рана,
розата за любовта е набрана...

Ходиме по света, а се скитаме в себе си.
Умуваме, мъдруваме и пак се чудиме, колко ще струваме.
Пазара от модерното взет е, пазара от мудното поет е.
Търгуваме плът, а душите ни страдат, живеем с хората, ала самотни сме и без духовна опора.
Заключения правиме, а сами не вдяваме, в какво вярваме.

Чух някой библия преди години написал, чух че име той няма, само власт, да проповядва духовна сласт.
Кой повярва на нему, когато война в терора, връз него човечеството поде.
Кой изобщо вдява, че религията не се разпознава, когато никой реално не разгадава, какво е истинска вяра.

Когато на 11 момчето, по нареждане със сатъра врагът си заколи, тука се чудиме, що бомби тук-таме валят...
Добрият да брани отбора, извади сърцето на покосения в боя и изяде го, за да изплаши на другия отбора. На другия край, щом види кръв, припада и се чуди, защо невинните в атентатите на пръстите се броят.

Всяка монета има две страни, две морета, заобиколени от суша, на едната страна някой се гуши, а на другата някой брани семейството му, за да не стане на суши.
Къде е баланса се питам, защо някой с власт се мисли за бога, защото кръстоносци с идея за свещената купа, покосиха народи, завладяха хиляди роби и дариха се с безцености в името божие?!
Защо короната папска е безценна, защо Ватикана веднъж не попадна в боя, защо безчинстват ТЕ над децата, защо секс с жените не правят, а всички до един с иподяконите-децата безчинстват, питам и не искам да зная, връз цялата религия и вярвания, сам за себе си зная, кой е бога в душата и къде най-вече разпознавам истински добротата....

ПП: Гледайте филма "ИЛАЙ" с Дензъл Уошингтън.

Подпис: Сам вярата си градя....