Оставането.
Това, което те кара да се замислиш.
Това, което е най-силното твое желание.
То завинаги остава, там където си стъпвал по земята.
Всеки по пътя си оставя една неотразима и незаменима следа от съществуването си.
Носи се в мислите на някого и съществува, докато свят светува.
Цялото познание предадено ни през съществуването ни, то се носи от нас и е запаметено, чрез гените ни.
Записан код от вечността, вселената и всичко останало. 
Дори когато градираме, дори когато мислим, мислим целокупно и всичко се предава помежду ни.
Трудно е да се осъзнае, защото не се знае и кой от каква потребност е създаден, за да може в момент на нужда, да провокира нужното му знание.
Толкова е елементарно, а толкова сложно за осъзнаване и употребяване, че чак не смея да продължавам, да задълбавам...
За това - обичайте се, правете добро и изпитвайте любов, едни към други :)

Мъдри слова!