Много хора са ме предавали!
Много години от животът си загубих, предоверявайки се, вярвайки, разчитайки, че никога няма да загубя залогът в доброто и искреността с която живях, КАКТО И ТАЗИ В ХОРАТА СРЕЩУ СЕБЕ СИ...
С времето и годините, човек се променя, ценностната му система се разваля, хвърля прах в очите, възползва се и заминава. (!ТОВА НАПРАВИХА ТЕ!)

ЗА ТОВА:

Не разчитайте на другите, толкова, колкото можете да разчитате на самите себе си.
Не давайте доверието си на другите, не предавайте себе си, вярвайте си, доверявайте се на инстинктите си, на вътрешното противоречиво чувство, че нещо не е така.
Не пренебрегвайте вътрешният си глас, той макар и неразбран, ще Ви води, към правилната Ви преценка.
Опознайте сърцето си, добрината си, доверието към себе си ( не се предавайте, не се променяйте, не посягайте към ценностите си, заради НИКОГО)!
Опознайте себе си, тогава тръгнете да опознавате другите.
Давайте толкова във връзките Ви с хората от себе си, колкото сте способни да загубите от Вас самите...Защото болката, когато загубите повече от колкото сте могли да дадете, може и да Ви подтикне към грешната представа, че животът не е красив...

Вярвайте, че винаги ще Ви гледат в очите и ще Ви лъжат, тези хора, които не познават себе си, тези хора, които ако са Ви накарали да повярвате в тях,а всъщност те самите не са познавали себе си...Когато някой, който не познава себе си, успее да заблуди Вас самите, че той е искрен, то това значи, че и Вие не познавате себе си...

Ако някой е преживял такова разочарование, значи му е нужно малко повече време със себе си, да събере мислите си, да повярва в себе си, да няма нуждата някой друг да му "нарежда живота", според чуждата му представа.

Изградете си лична представа за всичко, което минава през мислите Ви, всичките моменти на разочарования, на раздели, на неразбиране в хората и се превърнете в този, който истински искате да бъдете, нещата, които Ви правят истински щастливи, да сте в кожата си, да сте един неповторим човек:


BELIEVE IN YOURSELF IS THE BEST THING OF LIFE!

Да Иво, гадни копелдаци са брат, тези Приятели-Предатели...
Ама дали пък ние сами не сме си ги докарали в "шибания си живот" :-) че и пожелали и мечтали... ам' може баш те да са ни душманите дет' да ни направят по-разбиращи осъзнати и мъдри, дето милостивия Господ ни прати :-)))
Ама проблема е че кат' сме си свършили работата с тях брат, все още така си ги обичаме, че все не им изтриваме телефона и искаме още да ни...
Докато не забравим и простим сме им раби...
Да оставим само, това, което се нарича АЗЪ-осъзнатото като Дух силен да Дава, а не его-материална себичност Искаща все нещо...
П.П.
Тъй вменено ни Красиво,
но помечтано-мимовзримо,
а в Аза ни неотразимо!

Да забравим, да простим, аз на моите предатели съм простил.
Обичал съм ги, не мога да спра и да предам чувствата си, това не значи, че ще се върна към тях, защото те нямат доблест, да ме погледнат в очите, поне при мен връщането не е изпитание, защо ли?! - НЕДОСТОЙНИ ХОРА СА БИЛИ ТОВА ИЛИ АЗ ЗА ТЯХ НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ - НЕ ТЪРСЯ ВЪЗМЕЗДИЕ ПРОСТО И ПО-ДОБРЕ, ЗА ДВЕТЕ СТРАНИ, КАТО ЧЕ ЛИ!
Направили са ме по-разбиращ, по-силен, повече себе си.
Защото знаеш ли, наистина сами сме ги докарали, сами сме им дали доверието си и сами сме ги допуснали, да рушат живота ни и няма как да не се съглася с теб, че това си е начинание с цел, за да ни научи на нещо.
Описвам го по този начин именно, защото го разбирам по този начин :)
По повод АЗ-ЪТ - има много АЗ в мен, намирам го в доста по-стари мои писания, но определено ме караш да се размисля върху втората част от изречението ти в края ;)

даааа дееее.
ама аз брат все едно на себе си го казвам...
Ам защо бе брат, кат стане дума все ги спомняме... че споменаваме бе, че да се оправдаваме....???
Туй Забравянето и Прощаването не само Думи...
Идват Сирни Заговезни... има си начин.. веднъж, но както трябва...

Винаги когато пиша така, го казвам първо на себе си.
Аз поне не опитвам да укорявам никого, но има много хора, които ме разбират, както си ти, както са фейките, предполагам и повечето хора ги изпитват тези дерзания.
За това се опитвам, да ги изкарвам тези послания от вътрешното си АЗ, това ме отърсва от тях и ме кара да се чувствам по-добре.
Като по този начин, почват да те разбират и хората, които по една или друга причина са ги преживели тези неща и могат да ти кажат, как най-добре да се справиш с тях...
Поне така си мисля, засега при мен се получава, но процесът е много бавен, когато не става дума за малко време, в което сам не си разбирал, какво преживяваш...
Въпросът е да вървим напред и да се научим, че да обърнем нова страница в живота си, не е невъзможна мисия и всеки минава през личният си опит, за да се научи, да го прави :)
Лично мнение :)