Регулярен спомен, стара грешка в нова амплоа.
Маскирана поза, а неразгадана грешка в същността.

Вървиш по пътя, пътя в теб, а той води те към греха.
Нещо винаги има причина да се случи и случва се.

Причини хиляди, но страшното гложди те.
Въпросите не задаш ти, а само чудиш, какво ли е?

Застинал и молещ се, страшното да не е това,
това което, най-многото притеснява те.

Познавайки себе си, познаваш и същността.
Ридаейки себе си, сваляш от плещите му греха.

Съдбата не обича това и връща ти спомена.
Неписаните правила, не дават да се случва така.


ПОДПИС: НЕЩО Е СТАНАЛО!