"Сам по пътя вървях, сто пъти се преебах.
Към успеха летях, но така и не го доживях"

Питали ли сме, дали някога сме мислели, че ще стигнем до тук?
Това ли са мечтите, за които се борехме?
Това ли са хората, в които се кълняхме?
Всички почнахме от началото, а кои стигнахме до тук?
Колко още път ще извървим?
Колко хора ще срещнем?
Колко от всичките по маршрутът ни, ще вървят и ще бъдат до нас, и до "върхът"?
Няма да е същото, ако всеки път се връщаме назад.
Ако прощаваме, когато ни предадът и това ни проваля, за да продължим напред!
Нов път да градим, силните духом да сме, за да устоим.
Да намерим сходен човек, за да истински и заедно да продължим.
Най-вече верни на себе си, да застанем и за мечтите си, да се борим.
Никога не ще сме сами, ако винаги истински сме си.
Провалът ни учи, че можем да сме по-добри и успехът ще е по-близко, от колкото бил е преди.

Подпис: "Това, което не ни убива, ни прави по-силни"

Това да мислим така е много, но на всички ни е трудно да избягаме от сервилността на социума от който повечето само се оплакваме, и гледаме отстрани.
Споделянето е важно даже и със себе си, за което те поздравявам.

За поздравите и мислите, които излагаш в коментарът си.
Радвам се, че споделянето на лични мисли, все пак се оценява от хората, защото трябва да водим битките си, някои го правят открито, други не смеят да споделят, всеки сам намира начинът за себе си.
Моят, като че ли е този.
Благодаря ти за мнението и успех в делата ти :)