Беше там, където го няма.
Знае толкова, колкото никой не вдява.
Заобиколен от златното, но вглъбен в блатото на плявата.
Изживял толкова, колкото милиони сринати са били.
За някои, които били са зарити от тази лавина, знаещи по-малко от обозримото в него си.
Вплетени мисли, безмислени за несретните бедни души, но видими за тези, с истинските души.
Някои получили ордени за морални устои, но измислени са били, щом семейните ценности - недостойни да носят, някога са били.
Как вее вятърът на промяната, а времето вплело се е и рее всички, които някога в безвремие са били.
Купонясвайте, това Ви остава, нали?
Кои иситнски са били, скрили са се и никога не вдявате, че близко истините и за Вас са били...
Как ли съдбите на всички, през диамант-ът изкривени лъчи, четящи са се от истините, но болезнени са били, да бъдат лъчи в доброта, от другиго някак си и запалени!
Желая Ви безмъртие, защото само така, ще разбере се и що е то "карма", нали?! 

ИЗ: "РАЗНИ СЪДБИ"

Да, всеки пътя си извървява, със съдба различна сме тъдява,,,
А мелодията ми е много любима...
Поздрави, Иво!

Важното е да намерим душата, добротата, любовта към живота и да сме изживели дните си достойно.
Не е важно само да извървим пътят си, а да не изменяме на същността си.
Мелодията не мога да я сменя вече два поста, много е отпускаща и красива, поздрав и за теб, да е ;)