Излизам рано сутринта, умората стича се по всяка моя вена.
Пореден ден работен е, а усилията ми все по-малко са възнаградени.
Желанието ми обаче силно остава, дълг поел съм и само спокойствието в очите, на хората които разчитат на мен, продължава жарта в мене да пали.
Тук съм бил добре, там леко съм склонил нозе. Важното е, никой грешките ми да не разбере. Прикривам крачките криви с умствени сили. 
Ден след ден, летвата се вдига!
Много хора вече са разбрали и качеството в мене припознали. Търсят, търсят, за други дори не се озъртат и паничката ми пълнят.
Никога не ще се върна, за шеф глупости, аз да върша и да се чувствам като мърша. Никога от работа няма аз да се изплаша, дори и в дъжда или снега, бодро аз ще крача. 
За пореден ден съм задоволен, ниско възнаграден, но духовно извисен и здравословно все по-обогатен.
Възход или падение е изграденото доверие, в хората от моето обкръжение. Все повече за мене се застъпват и нови поръчки от там се пръкват.
Вървя върху пачки и от всички мои крачки, заделям в касичката си стотачки.
Всяка стотинка е преборена с пот на челото, постоянство и честна воля.
Никога не ще се видя в златните одежди и бързите пари погрешни. Бил съм имал аз идея, да кривна по тази - трънливата пътека. Да открия въпросния пряк път, към измисленото щастие и несметното богатство от дранкулки и пари.
Не на мене тия, сърцето ми да не е карантия? 
Дълъг път вървя и сили не щадя. Виждам ли истината моя, поднесена от твойта воля, макар и с нечисти мисли, за нея ще продължавам да се боря. 

Из "Моята изповед"