Издигам се и падам. После пак се вдигам и пак падам.
Какво ме кара, всеки път да търся най-дългия полет или гребена на вълната...
Къде в прехода между залеза и зората видях светлината и кога облаците не пречеха, както всеки ден пречат на чистата гледка. Кога пред мен беше величествена гледка и кога пълен мрак. Няма по-силно чувство да усетиш топлината и да не си скрит под сянката на собствената си сянка.
Никога не ще се обърне този свят срещу мен, ако аз не му позволя! Но за това се й казва, че аз сам изковах съдбата си и вървя по пътя си. Не моя път ще те води по отъпканата пътека, а твоят. Аз бих могъл да ти дам насока, но не и посока.
Грешния път винаги ли съм избирал или съм имал правилната преценка! Казваха ми че аз не мога да я видя, но мога да я усетя!
Всеки има своя собствена невидима сила и я възбужда в момент на нужда. Не можеш да я усетиш, преди да я провокираш. Искаш ли - не ще я видиш, защото е нужно на ръба да стъпиш и сам да я усетиш.
Но не падай духом - всичко ще се оправи, въпреки всичко никой не е стигнал мечтите си, като се е предавал. От собственото невежество трябва да излезнеш и себе си да поведеш, към чудесата на собствената си воля и издръжливост.

АЗ НАПРАВИХ ГО И ЗНАМ ДО КЪДЕ МЕ ДОВЕДЕ, МАКАР И СЪС СТРАХ ПРОДЪЛЖАВАМ ПО РЪБА НА ПРОПАСТТА ДА ХОДЯ И ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА ПОЛИТАМ, ДОРИ БЕЗ КРИЛА, АЗ ПРАВЯ ЧУДЕСА!

Не пропагандирам и никого не навивам. Че пътя трънлив е не споря, че раните не зарастват, дори сега ги усещам. Че това не ни убива, прави ли ни силни или имаме нужда опита си да предадем и грешките си да признаем. Макар и пред нас самите, не сме безгрешни най-сетне да кажем. 

НИЗ Е ТОВА ОТ РАЗМИСЛИ...

Ще си остане, като приказка неразказана. Ще си остане моята лична творба, заровена след мен и никога никой не ще прочете. Живот прекалено кратък е, за да изживееш всичко и всички неволи по света, няма как да преживееш, освен своята лична орис и опит.
Никой друг на твое място, няма правото от твое име да се изкаже...

...Друго време дойде, извисяване в низината...
...Друга насока живота пое, ада в рай ще превърне и войната в предметна наслада, ще превърне...
...Други хора приятелски ще се усмихнат, с ласки лъжовни ще ни прегърнат, дяволски от ангелите ни ще отцепят...
...Друг принцип на земята ще бъде, ХАОС от бездната ще отвори недрата на земята и природата сама ще си върне, всички онези нечисти сделки с изсъхналите корени под краката, мислейки дом да градим, а всъщност гроба НОЕВ строим...

Всеки сам разбира, най-вече аз самия...!