Ходя сам в пустошта, заобиколен от непрогледна мараня.
Чувам стъпки аз до мен, някой прави ми се на почтен.
С лукава пресилена усмивка, той до тялото ми се притиска.

С лудостта си бе братле, ще остана насаме, няма мееееее.
Искам в живота нещо да постигна, но съдбата в клопката ме тикна.
Тук всеки миг е спрял, в сянка светлината е прибрал, а живота ми е, тъй умрял.
Стига вече с тези мисли в мене расли, гният сякаш, като водорасли.
Вътрешно съм станал аз непоносим, за близките си съм непростим.
Самоизяждам всяка искрица на вдъхновение, с черногледо песнопение.
Всичко губи се в смисъла на текста, както живота губи се без мен...
И нека почна с откровение, за моето просветление:

Живот - даден бе той на човека, без особена идея, всеки го разбира всякак,
ала са малцина тези, които с неприятни хипотези, взеха мечтите на онези, 
които вярваха сляпо на онези, които път им начертаха и бог с име назоваха.

Богатсва - бяха те безброй, но от алчност и със бой, отнети нам во веки бяха,
никога на никого добро не предчертаха, а в девети кръг на ада човека изпепеляха.

Ум - безкраен, необятен, но покварен от греха повратен, бе забулен в тайна,
наказание човеко, да го учи той проклето и тайната му необятна бе все по непонятна.

Власт - безгранична, погуби всяка една рекичка, тревичка или птичка, с цел паталогична.

Боже - ти кой си и за какво си, вяра в тебе има, но кой чудо ще намери, в твоите постели, 
къде избяга ни най-нужен, света ни вече е ненужен, сами си го унищожихме и май греховно в нисши същества се принизихме....

Авторът не носи отговорност, за безмислени и неразбрани бръщошлевения, по никое време. Сезира всеки сам смисъла да си намира....

НА НИКОГО НЕ ПРЕЧА (ПОДПИС)