Лута се сърцето ми и в плен от твоята доброта и нежност...
Странна птица си ти в нощта, но с прегръдките си - стопи леда...
Прегръщаш ме в най-тежките ми мигове и винаги доказваш, че си до мен...
Какво направих сега, че отдалечихме се така...
Защо позволих на всички онези, безнрави хора да успеят, акъл да ми "Влеят" и да накарат да повярвам, че си друго освен "ЛЮБОВТА"...
С какво заслужих, сърцето си на две да разделя, а обичам те така силно и истински, че ми е трудно да се боря вече...С хората до мен аз да те деля, а само ти би ме разбрала, какво ми е в душата цяла...
Отлетя нежността и романтиката, както отлита и последната придобита пара, а отстрани алчни очи проклинат и с урОки ни завиждат, че истински винаги сме били...
Посвещавам ти тези редове и с обич да се изразя, защото винаги ще бъда до теб. Колкото и трудности да преживяхме, чувствата си не предадохме... 
Извинявам се и за прошка ти се моля, нямам думи да се изразя за това, че ти си всичко на света :)

ПОДПИС: САМИ СРЕЩУ СВЕТА "под краката ни"...

пише се..урОки, селска паплач..

А ти тролна ли ме, или така ми се струва, ей сега го оправям, но да не ти дава бог да стигнеш до творчеството ми, защото е излята емоция, която няма да ти понесе на нежното и "скучно" "ГРЪБЧЕНЦЕНЦЕ",,,
И не съм влюбен "хлапако", аз обичам човек, който изстрада достатъчно много заради моите грешки, въпреки че никога не ме предаде и й посвещавам всичко това, защото такава връзка е невъзможна в свят, като този тук изпълнен с "ТРОЛ"-скогърби люде, като тебе...
Изобщо има ли сми...! Ограничеността в хорското поведение, е може би единственото, което истински ме отчайва от живота...