Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2017 09:15 - На "харабия" - проза за един истински "АЙЛЯК"! (с музикален съпровод)
Автор: urpa4a Категория: Поезия   
Прочетен: 667 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 15.06.2017 16:01


Всеки ден с айляшка усмивка на уста, затръшвам зад гърба си входната врата.
Колкото и трудно да ми беше, знам по-добре едва ли ще ми стане.

Всеки ден държа се и се боря. Ставам все по-отзивчив и все по-малките добрини, които правя, дори без жест на благодарност , с благодатна удоволетвореност, ме карат АЗ да се усмихвам и да "пея". 
Няма как да разберете, какво е по лице в унение, без повод и стеснение, усмивка за кратък миг на непознатия пред Вас, Вие да дарите.
Само който го е правил знае, как това те прави истински щастлив и не е трудно, лесно е, дори помага да се чувстваш жив.

Но тъне този най-реален"жест" в тъмно неведение, добре прикрито е от простодушното ни ежедневие.
С потънали гимии от егоистични нрави, с изгубени морали и емоционално изхабени, ходят покрай нас, все повече "зомбита",
Надявам се да се замислят, какви са истинските ценности в живота, за това и с погледи да ме стрелкат и опитат усмивката да махнат, трудно ще успеят. 

Всеки който ме познава, няма и представа какво ми става, както и за какво се боря.
Само истинските чувства, могат мен да ме отпускат. и все по-малко са хората които успяват, да се отстояват, дори след несправедливата борба с продажната реалност.

По улиците оживени, хорските съдби се разпознават, чета ги в техните очи. Дори почвам повечето от тях, вече да разбирам. Както казваха ми и преди - няма ненаказно добро.
И измъчва ли те болка, колкото и голям да е товара, усмивката не скривай, една насреща ти да видиш, без да се замислиш, ще усетиш, че твоята не ще я махнеш скоро.

В черупката си все по-умело обаче се прикривам, изправям се - изгрявам, но като слънцето високо в небето си оставам, с цел никой до мене да не стигне, за да не се пари вече. 



Из "Моята Изповед"
ПОДПИС: НА НИКОГО НЕ ПРЕЧА






Гласувай:
1



1. didige - Раздавай, усмихвай се твори, на...
01.12.2017 19:08
Раздавай, усмихвай се твори,
напред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.



цитирай
2. urpa4a - Леле надмина и задмина...
02.12.2017 08:55
didige написа:
Раздавай, усмихвай се твори,
напред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.





Страхотно го написа, ама това виж, кога съм го писал, но си адски права за всичко.
Красив стих, откраднах го в сърцето и сега ще си е част от мене ;)
Нищо против нямаш ти, нали? :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 364144
Постинги: 382
Коментари: 261
Гласове: 759
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930