Постинг
15.06.2017 09:15 -
На "харабия" - проза за един истински "АЙЛЯК"! (с музикален съпровод)
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 667 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2017 16:01
Прочетен: 667 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 15.06.2017 16:01
Всеки ден с айляшка усмивка на уста, затръшвам зад гърба си входната врата.
Колкото и трудно да ми беше, знам по-добре едва ли ще ми стане.
Всеки ден държа се и се боря. Ставам все по-отзивчив и все по-малките добрини, които правя, дори без жест на благодарност , с благодатна удоволетвореност, ме карат АЗ да се усмихвам и да "пея".
Няма как да разберете, какво е по лице в унение, без повод и стеснение, усмивка за кратък миг на непознатия пред Вас, Вие да дарите.
Само който го е правил знае, как това те прави истински щастлив и не е трудно, лесно е, дори помага да се чувстваш жив.
Но тъне този най-реален"жест" в тъмно неведение, добре прикрито е от простодушното ни ежедневие.
С потънали гимии от егоистични нрави, с изгубени морали и емоционално изхабени, ходят покрай нас, все повече "зомбита",
Надявам се да се замислят, какви са истинските ценности в живота, за това и с погледи да ме стрелкат и опитат усмивката да махнат, трудно ще успеят.
Всеки който ме познава, няма и представа какво ми става, както и за какво се боря.
Само истинските чувства, могат мен да ме отпускат. и все по-малко са хората които успяват, да се отстояват, дори след несправедливата борба с продажната реалност.
По улиците оживени, хорските съдби се разпознават, чета ги в техните очи. Дори почвам повечето от тях, вече да разбирам. Както казваха ми и преди - няма ненаказно добро.
И измъчва ли те болка, колкото и голям да е товара, усмивката не скривай, една насреща ти да видиш, без да се замислиш, ще усетиш, че твоята не ще я махнеш скоро.
В черупката си все по-умело обаче се прикривам, изправям се - изгрявам, но като слънцето високо в небето си оставам, с цел никой до мене да не стигне, за да не се пари вече.
Из "Моята Изповед"
ПОДПИС: НА НИКОГО НЕ ПРЕЧА
Колкото и трудно да ми беше, знам по-добре едва ли ще ми стане.
Всеки ден държа се и се боря. Ставам все по-отзивчив и все по-малките добрини, които правя, дори без жест на благодарност , с благодатна удоволетвореност, ме карат АЗ да се усмихвам и да "пея".
Няма как да разберете, какво е по лице в унение, без повод и стеснение, усмивка за кратък миг на непознатия пред Вас, Вие да дарите.
Само който го е правил знае, как това те прави истински щастлив и не е трудно, лесно е, дори помага да се чувстваш жив.
Но тъне този най-реален"жест" в тъмно неведение, добре прикрито е от простодушното ни ежедневие.
С потънали гимии от егоистични нрави, с изгубени морали и емоционално изхабени, ходят покрай нас, все повече "зомбита",
Надявам се да се замислят, какви са истинските ценности в живота, за това и с погледи да ме стрелкат и опитат усмивката да махнат, трудно ще успеят.
Всеки който ме познава, няма и представа какво ми става, както и за какво се боря.
Само истинските чувства, могат мен да ме отпускат. и все по-малко са хората които успяват, да се отстояват, дори след несправедливата борба с продажната реалност.
По улиците оживени, хорските съдби се разпознават, чета ги в техните очи. Дори почвам повечето от тях, вече да разбирам. Както казваха ми и преди - няма ненаказно добро.
И измъчва ли те болка, колкото и голям да е товара, усмивката не скривай, една насреща ти да видиш, без да се замислиш, ще усетиш, че твоята не ще я махнеш скоро.
В черупката си все по-умело обаче се прикривам, изправям се - изгрявам, но като слънцето високо в небето си оставам, с цел никой до мене да не стигне, за да не се пари вече.
Из "Моята Изповед"
ПОДПИС: НА НИКОГО НЕ ПРЕЧА
© Как са нашите четвъртокласници с четен...
SCIO ME NIHIL SCIRE
Особености на народните носии от Тракийс...
SCIO ME NIHIL SCIRE
Особености на народните носии от Тракийс...
Следващ постинг
Предишен постинг
Раздавай, усмихвай се твори,
напред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.
цитирайнапред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.
didige написа:
Раздавай, усмихвай се твори,
напред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.
напред са твоите стрели.
Напред, нагоре, е понякога встрани
но важното по този път да се върви.
Какво, че паднал си веднъж и дваж
живота учи, не губи кураж.
Какво от туй, че те гневи
сърце щом имаш, ще боли.
Сълзите идват, тук не е Рай,
в душата си го пресъздай.
За да си пример първо ти
и да се вглеждат в твоите очи.
Обичай, радвай този свят,
в деянията ти бъди богат.
С много думи не говори
с Любов се извиси.
Страхотно го написа, ама това виж, кога съм го писал, но си адски права за всичко.
Красив стих, откраднах го в сърцето и сега ще си е част от мене ;)
Нищо против нямаш ти, нали? :)