Пиша тези редове за една добра и борбена жена.
Бе тя най-силната в рода. Ала силата й не бе в още здравите й ръце или нозе. 
Нито пък в почти вековното й дередже.
Изразяваше се в това, че устояла бе в тежки времена на принципи, като: МОРАЛ, ЧЕСТНОСТ, ОТГОВОРНОСТ, ТРУДОЛЮБИЕ И "СВЕ".
Всичко бе с авторитет, уважение и работно дело, постигнала тя.
На 4 поколения деца, гнезденцата им свила бе.
Че дори и свое ложе, за да можем весело да й пристъпим и уважението си весело да й го връчим.
Тя е силна също и защото всичко от сърце е дала, не защото имала е, а защото рано е узнала, какво е истинска ЛЮБОВ и ОБИЧ.
В очите й обаче скрито под "перде" се и чете, колко болка от всичките неволи, трудности и спънки има по пътя до върха.
Никога не ще ги каже, като един истински "СВЕТЕЦ", знае тя че истинска подкрепа, няма нужда да се "ВЪЗХВАЛЯВА", камо ли да се разбира, колко жертви тя от себе си е дала.

Взех го аз от теб и твойта най-искрена усмивка, как урок най-важен е за мене. А сега да искам само да ти го призная, разкажа и БЛАГОДАРЯ.

С ОБИЧ: "НАЯДЕНОТО", ОБИЧЛИВО ВНУЧЕ!