ДНЕВНИК
ОТ
ДУША

СЪБОТА - ДЕН 1 - 16:04



   Майчин дом неусетно, с времето превърнал се в откровено опасно - "пипкав" вражески ФРОНТ.

Дори "АЛИАНСА", който развалихме преди 7 дена (вече са над 30) и последвалалата битка с равенство и без "жертви". Не ми бе, както сега.
От два-три дена музата на "ПОЕТА" в мен, както всичко досега, което превръща се в отдушник, се бе превърнало в поредната вманиаченост.
Но поне след поредния "ДУЕЛ", който спуснала бе съдбата, за да продължа, бута ме тя и ми казва, че все повече повратните точки ще стават.
И точно за да се отпусна, захапах блога, нароих към дузина послания, но странно - върнах се в началото и след всеки следващ прочит на всичките послания от "ГОЛЕМИЯ ПОВРАТ", почнах да се опознавам...Вече разбирам, че е имало смисъл, да ги напиша...
Жалкото е, че "страшното" се случи и за да се отпусна... В колата, чакайки дъжда да спре, с тетрадката в ръка, заех се да си го излея:
ОПИСАНИЕ НА ДУШЕВНО СЪДЪРЖАНИЕ:   След последната повратна ситуация, в която трябваше, без да искам, да "изригна" и посоча, че не могат да ме "игнорират".
Цяла седмица музата да изливам от душата, не секна.
Леко-Леко се върнах по-назад и го ознах.
Както често става в живота, отговорите на истински важните въпроси, идваха много късно.
Въпреки това мисля, че почвам да го "виждам". Проблемът е , че мен по житейските пътеки, реално без да ми е нужно, бих могъл да търся скритите отговори свои по скрите пътеки мои, нужно е било да "запаля" личното си въображение.  Бутна ме по пътя към тях не: родител, брат или просто учител. 
Това сега го разбирам, че бил е изявлен, голям в "епопея"-та си "ЕРУДИТ".
Опитвал се беше да ме научки "КАК", от стадото по "овчата" пътека да се откроя. 
Да мога сам, правилните, лични, изживяни емоционални, свои въпроси, с моите отговори да си даря.
Трябвало е явно сам да се науча да се питам, за неща, за които толкова милиарди по земята "ОГРАНИЧЕНО" и без да го осмислят сляпо на другите вярват!

За това и аз се бях отделил от тяхната пътека,понеже съдбата лесно на ключови места, капаните и изпитанията си слага(по овчите и знайни пътеки!) и много не успяват да се вдигнат, след това.
По личната пътека и тъй "неутъпкана", всеки от тези капани, би било лесно видян, та дори от падение , би се превърнал във възход.

По същество, тъй като от доста време, думите и изразените с тях мои лични разсъждения, реших че в блога си, мога основни свои неща, в стил изграден от скрити послания по "междуредия" да разлиствам...

Сега се връщам назад и го виждам, как и защо е БИЛО.
Седи пред мен разлистена бяла книга,а по страниците с невидимо мастило, впило се само, когато автора реши, че ще ми покаже "НУЖНОТО".

Все пак така спомням си толкова много, как като малко дете, се опитвах да споря постоянно, ми въртеше гледната точка, сякаш всяка гледна точка, която "МУ" давах, бе само една общите.
Чак когато показа ми "ПРИЗМАТА" на Нютон и как 7-те цвята от палитрата на дъгата, като лъчи събаращи се от едната страна, реално са били всичките досега дадени за всяко едно нещо (смисли).
Искаше се да мога, да съм отворен, както призмата го прави от 7-те цвата. Мойта да мога да си сътворявам, като и да не се притеснявам, ако тотално от 7 се различава. 
Но за да я дам, трябва да изпитам на свой гръб нещата, а после и може би след време да я осъзная.

Ден след ден почнах с толкова много неща, които са ме вълнували и да се опитвам да "ГО" оборвам и в споровте ни, с частични победи, успявах наистина да "МУ" се доказвам.

Тъй като е знаел, че имам потенциал и отворен към всяко едно мнение и реално добре развито въображение, което май...май, ще се окаже цял "СВЕТОВЕН ОКЕАН"...

Но повратността в живота, не устоя да покаже по толкова долен начин, че рано или късно, колкото и дебела "БИБЛИЯ" да си изграждам, смисъла в епогея от знания е само опит как да се опознаеш, на собствените си сетива, чувства, опит и истинска емоция да се оповеш.
- Просто от дирите на познанието лично, предавайки го на други.-
  И помня последния път, когато още не съзнавах, как пред мене от дебелата книга пропита с морали, принципи и всички застъпвани достойнства, които съм градил и чел и били от "НЕГО" са. (БЯХА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В):
Видял бях само две овехтели, прохабени и едва доловимо, блуждаещи корици...
А реално не съзнавах, че гледам една "НАДГРОБНА - ПЛОЧА".
Гротесно сломена от провала, да си признае, че всичко на търг продате и се превърна в олицетворение на "ПРОВАЛА".

Мога много да разлиствам "вехтите" страници, но тук ще вметна, че пост, след пост, като в "тълковен" речник, ще отпускам да ви насочвам, къде, кое и защо в това неразбиране мое, творческо, емоционално излияние е скритото ми "послание".
Някои ще са прости и само дума или не повече от две, сами ще се разкриват.
Други ще са по-дълбокомислени, с повече описание и по трудни за разбиране ще са.

Да може, когато някой се чуди, къде го измисли това, или не си прав, а  реално не "ВДЯВА", къде е опита, емоцията и намерения смисъл за мен. Но до това ако не разбира и само пляви, ще се чуди и мае до безкрая...

А сега на работа, дъжда спря, къркори и корема....А музиката все повече ме тика, към "мързел"...

КРАЙ: 17:20 (1 час и 16 минути)...

Следва част 2....