Постинг
20.07.2017 19:15 -
Стъпките назад и след това...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2017 19:19
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 20.07.2017 19:19
"""
Времето лети напред, живота затъркули ме назад.
Прави се възход и следва падение без изход.
Поврат след поврат, а времето помежду им:
прогресивно и неумолимо е необратимо...
Живота смее ми се пак, сякаш съм му длъжен,
по свирката му да играя, а бях ли някому аз
нужен или длъжен?!
"""
"""
Над пионките качих се и с кукловодите сдвоих се,
ала пак и за беда, над това седяха хора,
умове безкрайни със съдби нетрайни...
И ето на - пак имаше да се катеря и над това...
И върха след този ми говори, че няма "ВРЪХ"...
След всеки следващ, нов и по-голям издигаше се,
в безкрай от крайности намирах се сега....
С лудите ли трябваше да си говоря...
Колко слепи всички са били по пътеката безкрайна,
изпепелили бяха ли и верният ми път...
"""
"""
Защо се наслои и чувство на вина, след поредната беда!
Защо пак сковано гледам оповано, грешките си в чуждото да търся.
Къде го изтървах,че не го познах, грях след грях, че чак и ослепях...
Свещ догаря и се моля, да се преборя с демоните скрити,
около мене сите са изпили,а нося те в мен "ВИНА"...
Страшно и без правила, наказват ме сега.
Сенки, грешки от миналото ми изплуват,
каквото и да сторя, нямам право на игра - с чуждата съдба....
"""
Подпис: АЗ-ът в другия е бил и мене ме е скрил....
Времето лети напред, живота затъркули ме назад.
Прави се възход и следва падение без изход.
Поврат след поврат, а времето помежду им:
прогресивно и неумолимо е необратимо...
Живота смее ми се пак, сякаш съм му длъжен,
по свирката му да играя, а бях ли някому аз
нужен или длъжен?!
"""
"""
Над пионките качих се и с кукловодите сдвоих се,
ала пак и за беда, над това седяха хора,
умове безкрайни със съдби нетрайни...
И ето на - пак имаше да се катеря и над това...
И върха след този ми говори, че няма "ВРЪХ"...
След всеки следващ, нов и по-голям издигаше се,
в безкрай от крайности намирах се сега....
С лудите ли трябваше да си говоря...
Колко слепи всички са били по пътеката безкрайна,
изпепелили бяха ли и верният ми път...
"""
"""
Защо се наслои и чувство на вина, след поредната беда!
Защо пак сковано гледам оповано, грешките си в чуждото да търся.
Къде го изтървах,че не го познах, грях след грях, че чак и ослепях...
Свещ догаря и се моля, да се преборя с демоните скрити,
около мене сите са изпили,а нося те в мен "ВИНА"...
Страшно и без правила, наказват ме сега.
Сенки, грешки от миналото ми изплуват,
каквото и да сторя, нямам право на игра - с чуждата съдба....
"""
Подпис: АЗ-ът в другия е бил и мене ме е скрил....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари