В кладата на ада ще се стапям.
Жив да съм за мен не е пощада.
От всяка моя стъпка грях назрява.
Роден съм с обич да изпепелявам.
Добротата в обичливите очи ще гори.
Вината не ще напусне покоите ми.
Когато мисля за любов изгарям.
Когато обичта се появи ще ме боли.
Давам и не взимам, пак съм сам.
Не изисквам и не ща да пискам.
Сълзи пепелят моите очи...
Дни и нощи не ще се спи...
Болката прибирам, с бога се разбирам.
На олтара се предавам, вземам за да давам.
Прошка не е кичозна "БРОШКА", не се купува.
Извисявам се и стапям се, вися в небесата...
Със звездите ще говоря, с Вас не ща да споря...
От далеч ще Ви се любувам, за да не Ви паря вече...