Дъжд вали и улиците пепели,
вдигат се небрежните мъгли.
Път напред забулен в тайни.
Срещат се погледи случайни,
очите издават болки трайни.
Всеки тегли кръста си и проси,
сгрешил и моли се за сърцето си.
Истинска усмивка дарява се,
добрина създава се, прости!

0:22

Исках времето да върна, аз да те прегърна,
но уви всичко вплете се в лъжи, лъжи...
Сега истината най-боли и пътищата раздели...
Сам със самотата си, ще си кукувам,
за тебе не ще умувам, друг се грижи...

0:42

Но разбрах едно - няма вече ний да сме едно...
Боли, но е за добро, дори да не спим в едно легло...
Болница поряза те, мене живота заряза ме,
нищо от това "добро", не пожъна нужното...

1:02

Скривам приликите на живот, махам и тоз хомот...
Нямам нужда нито от пари, нито от жени,
бутам да го правя "както трябва",
но за какво, като тебе няма те - НЯМА...

1:22

Но въпреки пътеката крива,
вдигам свойта душа пенлива,
ще го сторя,
с воля ще се боря,
от грешките опита извличам,
не се предавам,
колкото и трудно да е сега...
Винаги сили ще намирам,
да се отстоявам,
важният сега съм аз
и не ще се спра...
Ако ще и света да преобърна,
представата си за любов,
ще си я върна...

***
О длъжен съм "ЛЮБОВ"