Камани валят, хорските слова ехтят...
Дори с пирони в ушите да ги забодат...
Не ще ни обедят, че искрени са те....
Иска им се да са те, без да е от сърце...
Няма как да е, когато не познават се...

Опитах се и себе си бях, но умрях...
В неведение, някой ще ли разбере...
Какво е истинско, добро или зло,,,,
И тихо земята се тресе,
ценностите ще си отнесе....
Важните неща ще погребе...

Себе си опознай, слабостите си признай...
Живота превърти и прибързано недей съди...
Обичаш ли, истински бъди,
поемай "любимата" вина, 
пред себе си достоен остани...