Постинг
03.08.2017 20:41 -
ЧАСТ 2 - "ТЕТРАДКАТА" (БЕЗ ЦЕНЗУРА!) - или КАК ИДВА ПРОЗРЕНИЕТО ЕДНО КЪМ ЕДНО!
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2017 14:32
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 08.08.2017 14:32
ДУШАТА
МИ
ПАРИ!
СЪБОТА - ДЕН 1 - 17:55
Странно и интересно, едва половин час, след като се излях, сякаш стария сломен мой ГЛУПАК, реши че не ще да се пали.
Нещо отприщи се в мене, явно съм се качил в бързата лента.
Туй случва се рядко, но за отрицателно време, имал съм "ДОСЕГ", но хич не съм мислил, да го опиша.
Тъй като ми е емоционално, а усещам, който се доближи до мен сега (реално писано преди месец и половина) ще гори:
Встъпвам да осведомявам, собствениците на домовете, чиито представители бяха 90-те дървени кутийчлета и смут(?) за дранкулки, за да се замислят.
Но това е лирическото ми отклонение. (разбирай описание на работата ми тип пъхане по пощенските кутии на рекламни брошури, описание на влизането в конкретен вход, за да се върши работа, на висок блок с близо 90 пощенски кутии).
Пред стъпалата с усмивка бях дарил майка и син. Момчето определено сияе, чак бърза от сребристото си БМВ, багажа на мама да смъкне - занесе.
А МАМА иска той да ОСТАНЕ и да го НАХРАНИ.
И той сякаш в СМУТ как да обясни, а на ум ми дойде, че момчето толкова КРЕЩЯЩО и до болка познато, се е ЗАРЕДИЛ с доста "РЕДБУЛИ" (разбирай емоционален заряд) и вика:
- До Благоевград, ще тръгвам, че ще свири моята ЛЮБИМА банда. Ще ХАПВАМ на крак.
Та дори ако кажа, че не осъзнах, колко съм без умисъл в ситуацията видял, цялата тази работа...
На връщане се разминаваме на сантиметри, а той свършил с багажа, а все повече ПОВЕДЕНИЕТО му ме притеснява. В този момент на заден фон ИЗНИКВА кофти картина, като НАВЪРЗАХ:
Бърза кола, момче което е в еуфория и ще БЪРЗА!
Замислих се, дали той осъзнава, че в това свое ПЛАШЕЩО настроение е хубаво някой просто да му даде ПРОСТИЯТ съвет:
Момче, карай разумно, защото предполагам, че и занапред ще искаш да си тук, за да ги видиш (любимата група се има предвид)...
Но тогава се замислих, като му кажа пък, той може прекалено много да се замисли и от това пак да е ЗЛЕ!
Разминах и леко успокоих се оповавайки се, че не желая предния си ТЪМЕН ДЕМОН в душата по опашката, да го задърпам.
Все пак и в друг текст трябва да си остана на моето място, високо и никой от мен да не се ОПАРИ.
Страх ме е ако по новините в късна емисия, пътят към групата да е ПОЧЕРНЕН.
За това се помолих, дано да е добре и въпреки, че бе ИЗПИТ от ЕУФОРИЯ, да е на моето мнение описано в "ЖИВОТЪТ НЕ Е КАРТИНГ".
Подпис: НА НИКОГО НЕ ИСКАМ ДА ПРЕЧА ВЕЧЕ!
КРАЙ: 18:22 (0 ЧАСА И 27 МИНУТИ)
МИ
ПАРИ!
СЪБОТА - ДЕН 1 - 17:55
Странно и интересно, едва половин час, след като се излях, сякаш стария сломен мой ГЛУПАК, реши че не ще да се пали.
Нещо отприщи се в мене, явно съм се качил в бързата лента.
Туй случва се рядко, но за отрицателно време, имал съм "ДОСЕГ", но хич не съм мислил, да го опиша.
Тъй като ми е емоционално, а усещам, който се доближи до мен сега (реално писано преди месец и половина) ще гори:
Встъпвам да осведомявам, собствениците на домовете, чиито представители бяха 90-те дървени кутийчлета и смут(?) за дранкулки, за да се замислят.
Но това е лирическото ми отклонение. (разбирай описание на работата ми тип пъхане по пощенските кутии на рекламни брошури, описание на влизането в конкретен вход, за да се върши работа, на висок блок с близо 90 пощенски кутии).
Пред стъпалата с усмивка бях дарил майка и син. Момчето определено сияе, чак бърза от сребристото си БМВ, багажа на мама да смъкне - занесе.
А МАМА иска той да ОСТАНЕ и да го НАХРАНИ.
И той сякаш в СМУТ как да обясни, а на ум ми дойде, че момчето толкова КРЕЩЯЩО и до болка познато, се е ЗАРЕДИЛ с доста "РЕДБУЛИ" (разбирай емоционален заряд) и вика:
- До Благоевград, ще тръгвам, че ще свири моята ЛЮБИМА банда. Ще ХАПВАМ на крак.
Та дори ако кажа, че не осъзнах, колко съм без умисъл в ситуацията видял, цялата тази работа...
На връщане се разминаваме на сантиметри, а той свършил с багажа, а все повече ПОВЕДЕНИЕТО му ме притеснява. В този момент на заден фон ИЗНИКВА кофти картина, като НАВЪРЗАХ:
Бърза кола, момче което е в еуфория и ще БЪРЗА!
Замислих се, дали той осъзнава, че в това свое ПЛАШЕЩО настроение е хубаво някой просто да му даде ПРОСТИЯТ съвет:
Момче, карай разумно, защото предполагам, че и занапред ще искаш да си тук, за да ги видиш (любимата група се има предвид)...
Но тогава се замислих, като му кажа пък, той може прекалено много да се замисли и от това пак да е ЗЛЕ!
Разминах и леко успокоих се оповавайки се, че не желая предния си ТЪМЕН ДЕМОН в душата по опашката, да го задърпам.
Все пак и в друг текст трябва да си остана на моето място, високо и никой от мен да не се ОПАРИ.
Страх ме е ако по новините в късна емисия, пътят към групата да е ПОЧЕРНЕН.
За това се помолих, дано да е добре и въпреки, че бе ИЗПИТ от ЕУФОРИЯ, да е на моето мнение описано в "ЖИВОТЪТ НЕ Е КАРТИНГ".
Подпис: НА НИКОГО НЕ ИСКАМ ДА ПРЕЧА ВЕЧЕ!
КРАЙ: 18:22 (0 ЧАСА И 27 МИНУТИ)
Няма коментари
