Нова Земя скрила се бе, зад виделината на мъглата в морската шир необятна.
Никой пират не бе съзерцавал това явление, защото никой не бе посмял да плава иззад мъглявините на морето в тази част от СветЪт.
Както винаги смелото сърце пиратско, бе възнаградено за доблестта и смелостта да надзърне иззад страха.
Сега остава и да осъзнае, че пътя назад нивга не ще бъде намерен, тъй като карта за мъглата няма. ЖАЛКО!
Съжалихме го и този герой, смелото сърце пак без умисъл за последствие, пое по пътя на забвението сега. Какво ли е чувството да се изгубиш в собственото си убеждение и да няма верен път, в океан от забулените тайни за красиви райски кътчета ЗемЯ. И да се загубиш, тъй нелепо.
Както и да е, сърцето вече пълно е и трепне да усети полъха на новият ден, макар и самотно на този остров да придремне. Да осъмне и да затупти на ново.
Знаеше пирата, че само със сърце, щом до тука стигнал е и фара в нощтта зад себе си запалил е, той ще съумее да намери пътят си назад.Също знаеше добре, че сърцето му се нуждаеше от пътешествието в мъглата именно сега. Когато трудно беше на брега.
Знаеше, че само ако стигне и намери Новата Земя, би се върнал и вересиите на старият живот, би си ги прибрал, на остров нов да акустира с тях и живот наново би си изградил. Далече от хорска завист и капитани без амбиции, плаващи в откритите води на потъващите си кораби, да са му единственото спасение. Никога в душата си, той нямаше да им стане екипаж. Сърцето му сега е най-верният му страж.
Нямаше и помен от съмнение, вярната посока бе избрал, щом от всеобхватния океан и безкрайната мъгла около фона, бе все пак стигнал до Новата Земя.
Сега се той зачуди, как колиба да сглоби, да легне, да поспи. За да всичко е наред и без плод - храна, да си набави, сам да набере и да не се отрови той, разбира се.
Бързо осъзна, че всичко идва от ей така. Той се бе хубаво научил, да се грижи сам за бащиното си огнище.
Далече във мъглявината, фара чака го да си се върне, огняра ще заспива вече, ако не прибере се нашият герой, новите дърва да си нацепи. Може и да няма пътеводна светлина.
Нито е да бърза, нито е да бави се. Той бързо трябва да си се отърси от успеха и да поеме път нелек назад, за да се пребори с миналото, за да има бъдещето си сега.