Задава се деня почивен, нереално влажен и дъждовен, на фона летен и ухаен...
Влизам с пълна пара, да изкусам и работната си ми попара...
Движа леко по асфалта, гумите на всяка дупка мъркат, сензитивите никой в пътя не изпускат...

Леко леко, стигнах и пристигнах под гората, вадя я торбата и закичвам си я под главата - качулата. Ще бродя ведро под дъжда, да се чувствам бодър през деня. Разходка в планината ще направя, от живота взимам най-добрата си награда -
глътката на свободата....

Леко съм отвеян, от меланхолията си, чувствам се небрежно окрилен.
Все така се виждам, като детектив тръгнал с лупа в ръка, да търси малките неща в живота. Радоста скрила се е в тях и щастие блика отстрани, стига с набито око да ги търсиш ти, винаги ще ги намериш. Знаеме това добре, нали? ;)

Успех желая всеки ден на ВАС и хората около НАС, времето е леко свежо и небрежно, кара ме да се усмихна и да пиша туй онуй сега...

Животе кажи "ЗДРАВЕЙ" на хората, О ДА! :)