Гората, землята, тревата, житята, людята, гайдата, пасяха козята, чорбаджийските пастири,а времената се не меняха, в менхири руйно вино изпили, на обеда полегнали, па придремнали.
Дошла момата па донела кавърмата и с комода нахрани, тез балканджий да са сити и със сили да насекът дървята, след пашата на стадата. 
Спотаили се край огиня, дружно хоро са завихрили, веселят се пеят, ядат, пият и момите задавят.
Приказки за възстанджийски герои разнасят и пак дружинката си възнасят се. 
Туй по усмивките мустакати, сите даровите с думи крилати за Крали Марко герой възвеличават, как Балкана сам на ръцете си носи и велик исполин балкански по нашите земи бил и геройски помнили...
Как история бугарска и до ден днешен Велика е, тъй както сме АЗ и ТИ и родителите НИ.

Гайда соло за Вас свири, да възвеличи тези истини и да ги носи ВоВеки във ВРЕМЕНАТА!

За всички Бугари от МЕНЕ - Наздраве!