Началото почна се, края му вижда се...
Когато беше началото...беше истинско...
Дори да го няма, ще остане в мене то...
Винаги има го, дори да не искам от него...
Има ни, няма ни, крием се, преоткрием се...
Излизаме от себе си и винаги там сме били.
Когато и да мислим за себе си, грешни не ще сме ний...
Когато за носа водят ни, даваме им, за да не ни сърби...
Докато не научим от къде ни сърби.
Кой си ти и сега недей ме чети, нищо не вдяваш ли?
Тук съм бил, с честност и вяра в доброто съм се преоткрил.
Пиша небивалици, в рамки на криеници, шия се с тънки конци...
Когато бил съм вечен открит, непознат съм бил и от невежство тъй убит....
Викам сам в гората, тегли към мен само синевата на пустотата...
Не исках пътя да свърши тук, не исках и да не бъда аз чут.
Като че ли и с парен чук, заковаха ме в бездната на вината...
Никога не ще открия се напълно, защото не познавам се...
Но знам, същество съм и правото да имам право - имам го...
Когато и да дойдеш - отнемеш, от личното ще взимаш го...

АМИН!