Постинг
21.08.2017 09:06 -
Мечтата е опиат...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2017 22:51
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.08.2017 22:51
Бриз развява нежно бритона.
Вълна плисна и докосна петата.
Лъчът от залеза, съзря погледа.
Мисълта изпревари я вечерта.
В пясъкът потъват краката.
Нежно размива в мига тъгата.
С унеса радоста се появава.
С трепет сърцето се разлюлява.
Чувства разбиват се, като вълни.
Емоциите блещукат, като звезди.
Сам човек, оставя в пясък следи.
Половинка в края на плажа седи.
Никой тук, не може да ги следи.
Любов цари в самотните нощи.
Обич кипи, когато сме истински.
Солена вода, сега ще ни раздели.
Музика в далечината, носи се.
Вятъра нежно, ритъма й изпя.
Душата ми нежно се разля.
Всичко в миг заехтя.
Нов похот в живота закипя.
Минало в спомен сега заехтя.
Всичко ще е една нова звезда.
Небето вечер, сега ще блести.
Когато небе блести, пада звезда.
Когато пада тя, винаги новя изгря.
Когато светя най-силно,тя заслепя.
Когато пада тя, лети в нощта и ни съзря.
Когато ни видя, в миг желание си пожела.
Когато ни пожела, сама разбра, що е мечта.
Когато разбра, не иска да вярва, че е това.
Когато не вярва, падна, изгасна и замря.
Където и да акустирам сега, не ще се сломя, да преследвам свойта мечта.
Вълна плисна и докосна петата.
Лъчът от залеза, съзря погледа.
Мисълта изпревари я вечерта.
В пясъкът потъват краката.
Нежно размива в мига тъгата.
С унеса радоста се появава.
С трепет сърцето се разлюлява.
Чувства разбиват се, като вълни.
Емоциите блещукат, като звезди.
Сам човек, оставя в пясък следи.
Половинка в края на плажа седи.
Никой тук, не може да ги следи.
Любов цари в самотните нощи.
Обич кипи, когато сме истински.
Солена вода, сега ще ни раздели.
Музика в далечината, носи се.
Вятъра нежно, ритъма й изпя.
Душата ми нежно се разля.
Всичко в миг заехтя.
Нов похот в живота закипя.
Минало в спомен сега заехтя.
Всичко ще е една нова звезда.
Небето вечер, сега ще блести.
Когато небе блести, пада звезда.
Когато пада тя, винаги новя изгря.
Когато светя най-силно,тя заслепя.
Когато пада тя, лети в нощта и ни съзря.
Когато ни видя, в миг желание си пожела.
Когато ни пожела, сама разбра, що е мечта.
Когато разбра, не иска да вярва, че е това.
Когато не вярва, падна, изгасна и замря.
Където и да акустирам сега, не ще се сломя, да преследвам свойта мечта.
Няма коментари