Постинг
21.08.2017 11:06 -
Загуби детето...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2017 11:08
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 21.08.2017 11:08
Когато бях малко момче, четяха ми приказки.
Вярвах в принцове и принцеси.
Боецът вадеше меч и посичаше змеят проклет.
От кулата на смъртта, спасяваше любовта.
Пускаше тя една сълза и с радост вечно в живота му тя заживя.
Но ето сега се видя, че в реалността, мечът от ръцете, любовта му го взе.
С него в сърцето, което посече ламята, заби и проклетото нещо в света се завърна.
Ето, за което любов е нещо проклето и трябва в мозъка на автора да седи.
Да не излиза от приказките в реалността сега!
Обичай се себе си, казва живота ти и забрави да гониш принцеси и мечти, защото загубен завинаги ще си...
Вярвах в принцове и принцеси.
Боецът вадеше меч и посичаше змеят проклет.
От кулата на смъртта, спасяваше любовта.
Пускаше тя една сълза и с радост вечно в живота му тя заживя.
Но ето сега се видя, че в реалността, мечът от ръцете, любовта му го взе.
С него в сърцето, което посече ламята, заби и проклетото нещо в света се завърна.
Ето, за което любов е нещо проклето и трябва в мозъка на автора да седи.
Да не излиза от приказките в реалността сега!
Обичай се себе си, казва живота ти и забрави да гониш принцеси и мечти, защото загубен завинаги ще си...
ИЗ "Лични размисли и страсти"
Няма коментари