Жив, живях и сам си осъзнах, че теглех грях след грях.
Обвинявах себе си, за всичко и всеки, който прегреши.
Мислех истините си за истински, сърцето си, предадох си.
Следвах пътя на любовта и мислех, че ще ме изкара от греха.

Грeшах, греша и никога не ще си простя, че съгрешах, да следвам пътя си.
Път ли бе това, което взе от мене и предаде всико, за което ми дреме.
Където преродих се, не раждах се след това, но бях там, за да следя, грешната съдба, да е добре и да ме "огрее" духът на "доброто", ЗАЩОТО БЕ ТАКА!!

Беше и през цялото време, преродих се аз сега и искам да си върна "ЛЮБОВТА", защото липсва ми в нощта. Денем дъха от въздуха, там си бе, ала къде от мен, далече БЕ!
Исках тази "ЗЛА" съдба, която от човеците, прави "ХОРАТА" и е самата истина!


АМИН< АМИН< АМИН!!!