С живота си играем и с "порока" за ръка борим се, да не можем да се "осъзнаем".
Когато губим, ценностите в живота си и другите животи истински знаем, че е така...
Това не е нашата пътека, това от всичкото, ни заплени и сега погубва ни.
Когато и да върнем се, не ще преобърнем се, винаги ще ходиме сами...
Безбожните ни дни, водят ни към глупостите ни...
Неосъзнатостта, погубва ни сега и път назад не е измислен и няма,
за кога погубва ни и на мига, взима ни живота и дарява ни смъртта.
Питам се в мрака от "порочността", за кого живеем и кое докара ни нощта.
Знам, че тук при мен, няма светлина, но взимам я аз,
от моята звезда и поръчвам я в мига от безнадеждността,
искам от тъмнината на нощта, да възцаря светлината,
като предоставя ви блаженството от зарята ми в душата.

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ПРОЧЕТЕ ТОЧНО "ТИ" ---това---!!!