Улиците обикалям, хората си стягам.
Над системата си размишлявам.
Когато съм там. нямам времето да ям.
Картата от пътя, сам в щрихи рисувам.
Точките от плана, в главата си сглабям.
Пазя хората си от капана коварен - голям.
Плъховете в нишата, с усета надушвам.
Изкарвам филма пред системата, че съм ням.
Взимам оборота, че не е за човек, със срам.
Уважението с времето, направи ме в играта голям.
Ума, от мене направи сценариста, не изпитал срам.
Когато и да погледна насам, не ще бъда аз там.
От другата страна на играта, аз се любувам.
За жалост в живота, винаги ще си бъда аз сам.
Властта не е за всеки, дори за този, който е там.
Отговорността си носи и неще да повярва, че трябва да е ням.

Подпис: За всичко това си има цена!