Искам да знам, че любовта е някъде там.
Тъй, както знам, че дявола е връз голям.
Всеки в живота, ражда се от него обладан.
Само с доброто, изцелява го и преражда се наново.
Всеки миг и всяка мечта, всеки дъх и полъх от живота,
преминава през сетивата и емоцията на любовта...
Дъжд се сипе и небесата плачат, задето отиде си мечтата.
Когато под дъжда походим и разпилеем пръските вода,
веднага ще усетим, че навестява ни, спокойствието на духа.
Извличаме цветовете от най-различните картини,
като избираме само най-топлите, да спят в душите ни.
Възцарява се тишината във всемира и поемам аз, по свойта диря.
И в прехода на пирата, той загуби светлината си от фара,
не достигна го в тъмата от мъглата, тъй навреме, но знае той, че е за добро.
Мъглата се повдигна и новите светове, пред погледа му, 
като на пиадестала на твореца, неохотно ги издигна.
Туй било е красотата, от животът в свободата.
Неведоми казват си били и пътищата му, нали?
Но кой докоснал е с изгнание и послушание на душата, вътре в него, до тях самите?


Път, след всеки път, е истинският житейски наш - ПЪТ!