Постинг
29.08.2017 00:41 -
Хип - хоп - мае се главата в "без края" и пак ми е "ВСЕ ТАЯ"!
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2017 01:58
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.08.2017 01:58
Свредлото се върти, бормашината бучи и дупката на стената ще заспи.
Закачам шедьовър в нишата от зидария сега и бързам да ме възвеличи света.
Щрихи от живот, свалят поредният хомот и викат най-силният ми антидот.
Скачам, скачам, влизам в творчеството, като БАМ-БАМ.
Невеж, винаги в състояние на хилеж, правя се на свеж, имам се за бежав еж.
Пускам се в ритъма, взимам ти ума и правя си мусака, от словесната си тарапана.
Когато съм тука, бягат думите на другите, абуките в буките, мислите в премислите....
Фалшивото буди се, редом до истината, срина се и отпадна в играта от смисъла...
Когато ходих, бродих и словесното прерових, за да разбера, че истината е това....
Изказана така, не буди тръпката от слова, защото го няма в твоята глава...
Няма го така, защото забулено е в тайна, няма да го имаш НИКОГА...
Гледаш тъпо, търсиш тъпо, питаш тъпо и пак си си на "ТЪПО"....
То е лесното, важното в живота, когато липсва ти - твоето.
Твоето никога не е "било", защото "билото" не е върха от "чуждото"...
Гледаш ми "интересно"-то, през "безинтересното"-то от "невежество"-то си...
Кой си "ТИ", какво си "ТИ", тук ли "СИ", как "СИ" и защо "СИ" или "СИ", или не "СИ".
Ама чудя ти се, какво "СИ", наистина грижа ме е(БЕ), ко ти праиш в мозъка :)
Правиш щото свой си нямаш ли, да ти продам или фактурата да "ТИ" издам...
Нямам "спирка", щото съм една поредна "кирка" и като другаря - мотикаря,
ще копам да изкопам "истината" от собствените си слова, ама на - НЕЩА!!!>....
ПАЗЯ СИ СЕ ОТ ТОВА :)
СТАРТ: 01:05
Закачам шедьовър в нишата от зидария сега и бързам да ме възвеличи света.
Щрихи от живот, свалят поредният хомот и викат най-силният ми антидот.
Скачам, скачам, влизам в творчеството, като БАМ-БАМ.
Невеж, винаги в състояние на хилеж, правя се на свеж, имам се за бежав еж.
Пускам се в ритъма, взимам ти ума и правя си мусака, от словесната си тарапана.
Когато съм тука, бягат думите на другите, абуките в буките, мислите в премислите....
Фалшивото буди се, редом до истината, срина се и отпадна в играта от смисъла...
Когато ходих, бродих и словесното прерових, за да разбера, че истината е това....
Изказана така, не буди тръпката от слова, защото го няма в твоята глава...
Няма го така, защото забулено е в тайна, няма да го имаш НИКОГА...
Гледаш тъпо, търсиш тъпо, питаш тъпо и пак си си на "ТЪПО"....
То е лесното, важното в живота, когато липсва ти - твоето.
Твоето никога не е "било", защото "билото" не е върха от "чуждото"...
Гледаш ми "интересно"-то, през "безинтересното"-то от "невежество"-то си...
Кой си "ТИ", какво си "ТИ", тук ли "СИ", как "СИ" и защо "СИ" или "СИ", или не "СИ".
Ама чудя ти се, какво "СИ", наистина грижа ме е(БЕ), ко ти праиш в мозъка :)
Правиш щото свой си нямаш ли, да ти продам или фактурата да "ТИ" издам...
Нямам "спирка", щото съм една поредна "кирка" и като другаря - мотикаря,
ще копам да изкопам "истината" от собствените си слова, ама на - НЕЩА!!!>....
ПАЗЯ СИ СЕ ОТ ТОВА :)
СТАРТ: 01:05
Няма коментари