Спокойствие в мен твори.
Съзнание води битки с рани, от изминали дни.
Чувам тишина в дълбина от тъга, по борба с порок в "игра".
Скачам над небе в копринени крила и загатвам висота от красота.
Превърта се света и вижда се светлина в безкрай от нередности, подредени по лица.
Списъци от грехове и писъци, навяват намеци, за безрасъдъци и измамни сблъсъци.
Стоически първични изблици, вмешават се в рутина и рутят реноме в безвремие, от предрасъдаци.
Скарани съдби, следват пътища неведоми и губят се в собствената си тъма, непознавайки дори, собствената си същина.

Влиза в преход от обход, забулен проход бе това и път без изход. 
Тунел се появява и влак стрела го покосява, счупен бил е фара...
Чупи-чупи-чупи...рути ти съдби и пъпли с кървави следи, между траверсови искри.
Делейрирай влака и на стрелата й счупи, скоростта от свелина и превърни в счупен фара.

Спокоен дух витае, свобода е, защото делейрирал е от изкривяващ път.
Чертае той нов свят и нов неизвозен път, карта от чистите съдби, вещае мир завинаги...