Всеки ден и всеки час излизам да разходя, аз, този глас сред вас.
Да прелети през вашите съдби и да попадне в божиите уши.
Там където срещне отклик, вечно споделен ще е тоз рефрен.
Днес дори от много време чакан, аз достигнах тоз монах и каза ми тъй:

"И бива е добре, щом ден прекрасен е!"

Как да не изкажа благодарност, на този скрит талант и никой.
Защото беше озарил музата на твореца, в този миг от тежък час.
Излезнах аз от там и засиях омаян, как поета в човека, бе засмян и ТАМ.
Бързах, споделих и компанията ми от двамина, с усмивки ги дари, тази леко доловена фраза.

Словото лети, тъй както лети поета, не ще да пусне той, своите мечти...нали? :)