Търча и тичам по една и съща пътека.
С годините изтъркулих, хилядите цървули. 
Не можех да избягам от себе си и да бъда друг.
Преследвах се, като браконьер в нощта, а после и в деня.
Хилядолетно да бях, пак щях да се догоня и да се хвана, на капана, заложен в ума.
Винаги пречки намирах, зад здрава зидария се скривах, но сам май, се познавах най-добре.
Каквото мнение, човека срещу мен да даде, не ще изкара ме от моето дередже, дори в сънищата, ме преследваше.
Като захапка от акула ме пробождаше, моето собствено "АЗ" в съзнанието говореше, спореше и само ме бореше, не бях ли това аз?
Кой да съм, след този пореден сън от беля, белязал ме бе от пъпната връв, ония ден, това бе болката в мой близък, до мен и "раня ли раня", а искам и да се спра.
Намирам пътища различни, тръгвам по тях и задънени улици винаги бяха това, какво да направя, за да не се въртя в кръг, какво да сторя, за да излезна от пъкълът.

Аз ли съм или друг няма никога да съм, да си го кажа вече - НЕЩА!

Сам ще си живея, такъв какъвто съм и по вашата пътека в рояци от задънени улици, не ща да се крия и пазя от себе си, защото вече гнус ме е, да не ме приемате, такъв какъвто съм. 
Знам, че света не обича хората, такива каквито са, но с мен ще се бутне и ще знае, че само ще нехае, как не би ме променил, нито винаги, нито никога.

БЛАГОДАРЯ!

Подпис: Обичам се и вас и всички, които се борите, да сте себе си!

СЪПРОВОД:

https://www.youtube.com/watch?v=WuiRBWUf8Gk