Хвърча, излитам, правя геройства и се скривам, маската махам на мига, срещам лица и не искам и помен от мене да има, сам си залсужих, аз тази съдба .
Героят във сянка да спи и да тлее, за да изгрее сърцето далече, да е жив човека в него, за да не е грешал, че някога бил е до него, още обича го, но неще след него да тича.
Знам, не се хваля, но обичам, жалко, че на уста, не изричам го, сега когато го няма.
Смисъла, търпи раздялата е, като птицата бяла, трудно е с нея, когато си без нея.
Но търпя я, за да мога да се вдигна, аз на крака, за да подам силна ръка, да съборя стената с глава, защото искам това, да е силен света ми, за да го дарявам в пъти, през очите на обичта ми. 
Да съм опора в чуждия - двора, за да му изгрее живота и да е красив и обичан той и завинаги...
Умрях, преживях и сега отново изгрях, със сила, която в мене се е впила и иска да живее и въздуха на другия, да не пилее, а само да го кара да грее и да иска да го съпреживее.

С любов и обич сега, аз напоявам света....