Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09 09:01 - ...изгрева...залеза...ден след ден...
Автор: urpa4a Категория: Поезия   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.09 09:20


Сам обричам си душата, за да ходя гол и бос след "светиите" по земята.
Юдеите в човешки дрехи, навсякъде се пепеляха, дяволските щрихи ги заплениха и все за тях ламтяха.
Грешките никога не си признаха, ангелите отдавна отделиха се за туй, от земята. 
Гръм - погром, няма как да е и тук, като в Содом или Гомор.
Искам аз, да заживея в рая, както пощадили бяха ги в Зоара.

Всеки изгрев нов, носи в себе си любов, а всяка твар обична е и носи в себе си, от своя чар. Тя е там, за да съществува, никога не ще егоистична да е и няма да поиска повече от нужното й, тъй като умее само живота си да чувства.
Защо ли звездата, там в небосвода свита и премигва тя, но свети, като лъч надежда, напоява тя живот, някъде на друга по-истинска планета.
Кога ще се научим, да живеем и с чувствата си, като звездата в небосвода, някой истински да го огреем. Да дарим с любов, един живот, тъй нов и смислен, както нашето слънце дарява ни на нас. А то горкото, дори не иска да властва над нас. 
Кому са нужни всички, тез посуди, безмислено си мислим, че живота ако е безкраен, ще е смислен, а всъщност никому, няма да е нужен, чак до там такъв.

Подпис: Излятата емоция, е най-вярното оръжие, срещу самотата...








Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 66650
Постинги: 230
Коментари: 103
Гласове: 170
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031