Постинг
04.09.2017 09:01 -
...изгрева...залеза...ден след ден...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2017 09:20
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.09.2017 09:20
Сам обричам си душата, за да ходя гол и бос след "светиите" по земята.
Юдеите в човешки дрехи, навсякъде се пепеляха, дяволските щрихи ги заплениха и все за тях ламтяха.
Грешките никога не си признаха, ангелите отдавна отделиха се за туй, от земята.
Гръм - погром, няма как да е и тук, като в Содом или Гомор.
Искам аз, да заживея в рая, както пощадили бяха ги в Зоара.
Всеки изгрев нов, носи в себе си любов, а всяка твар обична е и носи в себе си, от своя чар. Тя е там, за да съществува, никога не ще егоистична да е и няма да поиска повече от нужното й, тъй като умее само живота си да чувства.
Защо ли звездата, там в небосвода свита и премигва тя, но свети, като лъч надежда, напоява тя живот, някъде на друга по-истинска планета.
Кога ще се научим, да живеем и с чувствата си, като звездата в небосвода, някой истински да го огреем. Да дарим с любов, един живот, тъй нов и смислен, както нашето слънце дарява ни на нас. А то горкото, дори не иска да властва над нас.
Кому са нужни всички, тез посуди, безмислено си мислим, че живота ако е безкраен, ще е смислен, а всъщност никому, няма да е нужен, чак до там такъв.
Подпис: Излятата емоция, е най-вярното оръжие, срещу самотата...
Юдеите в човешки дрехи, навсякъде се пепеляха, дяволските щрихи ги заплениха и все за тях ламтяха.
Грешките никога не си признаха, ангелите отдавна отделиха се за туй, от земята.
Гръм - погром, няма как да е и тук, като в Содом или Гомор.
Искам аз, да заживея в рая, както пощадили бяха ги в Зоара.
Всеки изгрев нов, носи в себе си любов, а всяка твар обична е и носи в себе си, от своя чар. Тя е там, за да съществува, никога не ще егоистична да е и няма да поиска повече от нужното й, тъй като умее само живота си да чувства.
Защо ли звездата, там в небосвода свита и премигва тя, но свети, като лъч надежда, напоява тя живот, някъде на друга по-истинска планета.
Кога ще се научим, да живеем и с чувствата си, като звездата в небосвода, някой истински да го огреем. Да дарим с любов, един живот, тъй нов и смислен, както нашето слънце дарява ни на нас. А то горкото, дори не иска да властва над нас.
Кому са нужни всички, тез посуди, безмислено си мислим, че живота ако е безкраен, ще е смислен, а всъщност никому, няма да е нужен, чак до там такъв.
Подпис: Излятата емоция, е най-вярното оръжие, срещу самотата...
Няма коментари