Поредна нощ, самотна нощ.
Пътят някъде там спря, да краси с цвета си.
Пътят спря и да криволичи даже, и като магистрала стара, взе да успива съзнанието, че става.
Търча ли или тичам, спя ли, или дишам, сам ли съм, или съм луд.
За пореден път, предадоха мен, тъй както предадох се, без да видя ведър ден.
Търкалях се и падах, ставах, изтупвах се и продължавах, ала жив живях и ставах.
Спрях се и не въргалях се в пепелта сега, но какво от това, като отчуждих се от света.
Къде се запиляха дните и как старостта, и мъдростта в съзнанието ми се прокрадна, нищо, че съм в тялото на млад.
Кога посърна дважди пъти й живота и показа, колко прегрешени бяха, тези изживяни дни.
Времето отмина, миналото си замина, а с него и топлите ни и красиви дни.
Беляза ги съдбата, както рицарят свалил свойта броня, за да може принцесата, от змейските "огни", да защити, като бронята си й дари.
Виделина в далечина от нищета, се рее във взора на позора и гладът от страх, че история без изход тук се пише, с мастилница от кървави следи...Уви....Не ще нахрани тез души...
Не дава мира на агнеца, да се чувства застрашен, да не се поддава, нивга вече на чувствата си, защото ще унищожи, всяка своя изгора нова...

Подпис: ...ОТ ГРЕХА МИ...

Грях е отказване от чувствата... това е фаталното според мене!
това погуби много хора... страха да обичат, за да не страдат...

Самотата само по себе си не е грях и това е така. Тъй, като дори е хубаво, човек да има моментите си със себе си, за да прозре личните си истини.
НО!
Тук в блога си, общо взето описвам вътрешните си битки.
Като пиша "И самотата е гряХ", реално се опитвам да си наложа, да не оставам в тази си нужда, да остана сам и занапред. А да има някой до мен, да намеря сили и да го преследвам. Защото ако сега се оставя и загърбя връзката с хората и се покрия в черупката си, след години това, ще унищожи дните ми преди и дните ми след днешният ден. Което само по себе си в личен план, ще бъде като "грях" пред съществото ми.
Същото е и със страхът, да дам път на чувствата си, за да им дам отново шанс да изплуват, над съдбата ми и личната ми орисия.
Благодаря за хубавия коментар и насоченост на мисълта ти.
Определено имаш много от това, което търся и всеки ден сам успявам да намирам ;)
Наистина този страх да дадем превес на чувствата си, да обичаме и да сме обичани, ни подтиква, към лошо помисли и деяния. И в частност и на хората около нас.

трябва не да загърбваме страховете и болките си, а да ги Преживяваме, докато се преборим с тях...
Правилно постъпваш според мене...и аз се опитвам да направя същото и виждам резултата :-) така даже може да изпиташ и "приятелите" си :-)))