Писмо до рая пиша, за да може душата ми да диша.
Пиша, за да излея, тегобата да я пропъдя, всичкото по мене зло, да го изцеля.
Всички земни грехове, да се отделят от мене и да полетят,тъй както вестоносците и кръстоносци, тръгнали да търсят светия граал.
Път да няма, но да пожертваме денят, за да има вечен път.
Тръгнал бях по грешният такъв, воля беше моя, явно и моята душа, знаеше най-добре това. Сега скърбя,че загубих вяра в любовта, а тя е вечно там се свила и стене, за да има мене. Когато пак прогледна, през очите й лъчисти, виждам светлина, когато погаля копринените й крила, вземам, че летя.
Какво направи демона в мен, как отскубна той, сакралният от мене, как даде ми да се разгърна и бутна ме да лижа, тази строфа, като кална кофа...
Съзерцавам изгреви, след залези и пак така, всеки ден без ден минава, жив да съм не е похвала, а е чиста нужда от любов на други, но не и мойта воля. 
Нямах се преди, и сега се нямам, мен ме няма, като цяло, дух и същество излитат и 28 грамовете от мене се изтичат. Кой ли вдява, че не се явява, кой агнеца в мене припозна се, ала учи се на отрицание и човекопослушание, глупаво ли е или не, никой няма да го разбере и никога не е живял, за да МОЖЕТЕ ВЪОБЩЕ!!!!

ДУША ЛЕТИ, ЛЕТИ, ЛЕТИ, НЕ ДАВАЙ ТИ ЧОВЕШКОТО И ТЕБЕ ДА ТЕ СПОЛЕТИ, КРИЛАТА РАЗПЕРИ И БЯГАЙ В НЕБЕСАТА ДАЛЕЧЕ ТИ....!!!!