Багажа стягам, на далеч ще заминавам.
В пустиня от пустош в пясък, ще забягам.
Дисагите зарамям, себе си се занимавам.
Дирите си заличавам, повея пустинен - улавям.
Пътя сам го разгадавам, само аз го вдявам.
През оазиса минавам, себе си се напоявам.
Взимам богатството в живота и го разгадавам.
Вода и вятър борят, пустиннен огън и глад, а аз се отчуждавам.
Видение с прозрение, го различавам и веднага го разобличавам.

Върви, върви, върви...В пирамидите влезни и в старите познания вникни.
През йероглифите го прочети, как напоено е със слово, вечното добро.
В състояние на благодат, разшифровай целия шифрован "реферат".
Камилата преваля дюните, без да й е нужен опиат в оазиса богат.
Как създателя отгоре, го създаде годно/неуморно, то да броди и багажа ТИ да носи.
Как се принизи и юздите му с налъми, ТИ да сложиш!
Кой СИ ТИ? Бос да не, там пребродиш, а менхир с "живителната течност",открил СИ, за да се бориш с природата СИ своя, за да пребъдеш и себе СИ да се отделиш и искаш да СИ властваш, над туй де, що не е ТВОЕ ЛИ?!
Не властвай над света, защото винаги е ТОЙ НАД ТЕБ...